Може ли от единица суровина и единица труд за нейната преработка да се получи продукт, чиято стойност не покрива и половината от цената на суровината? Отговорът е "Да", стига продуктът да е бил произведен от одържавената икономика на НРБ. До това заключение стигат авторите на изследване за икономиката на социалистическа България, извършено по поръчка на списание "Икономист" в начало на 1990-те години.

Според изводите му, именно в НРБ се ражда от един от най-странните и трагикокомични парадокси в световната стопанска история, а именно да се влагат суровини, жив труд и енергия за продукция, чиято стойност след реализацията се оказва значително по-ниска от цената, която може да бъде постигната, ако се продадат в необработен вид суровините за нейното производство.

Изводите на британските икономисти не са изсмукани от пръстите. Те прозират  и днес в десетките хиляди страници запазени отчети за дейността на хиляди заводи, фабрики и цехове, изградени по времето на допотопната сталинска индустриализация с помощта на взетите от западни банки непосилни за връщане кредити на "плановото" стопанство на НРБ, което още от 70-те години залита към пропастта. Признанията  за неговата несъстоятелност струят по време на всички форуми на ЦК на БКП.

"И през 1985 г. сме принудени да залагаме продукция за износ, чиято възвращаемост е под 50 %. Това изисква значителни дотации, изтощава икономиката и създава напрежение в производството", гласи един от изводите на Единния план за социално-икономическото развитие през 1985 г.

Истините за индустриалната "мощ" на НРБ

В обширно изследване за външния дълг на НРБ историкът Мартин Иванов отбелязва многочислените проблеми на традиционната за България лека промишленост – производството на дрехи, консервирани плодове и зеленчуци. В края на 70-те години те стават трудно продаваеми дори на крайно непретенциозния съветски пазар.

Отчетите на големите консервни заводи са изпълнени с жалби за огромни загуби, свързани с връщането на цели композиции заради негодни суровини, лоша стерилизация, изпочупени буркани, неприятни миризми на фенол, прегоряло олио и прочие. В някои от комбинатите по-голямата част от оборудването датира от 1939 г. 

Но най-големите загуби идват от непрестанните рекламации за качеството на "високотехнологичния" износ на машини, електроника и химически продукти, станал възможен след вземането на огромни заеми или след кражби на техническа документация от западни фирми.

Крайно негативни са изводите на потребителите за надеждността на изнасяните електрокари и мотокари, много от които дават дефекти още през първите 200 часа експлоатация. Създадените от ДС задгранични фирми за продажба на български машини на Запад, които по-късно стават обект на брутално плячкосване от страна на комунистическата номенклатура, непрекъснато алармират за огромни загуби при продажбата на металообработващи машини, които трябва да се разглобяват и преправят, преди да бъдат предоставени с огромни закъснения на купувачите. Така например закупената във ФРГ фирма "Рьоперверк" за пласмент на български металорежещи машини рапортува за зле почистени и гърмящи скоростни кутии, лющеща се боя и теч на масла.

От всеки продаден в Западна Германия металообработващ център българското машиностроене губи по 30 хиляди марки. Само от продажбите на един от моделите стругове загубите възлизат на 2,5 млн. марки, пише в отчета на задграничната фирма на Партията за 1985 г.

През същата година всички експортирани във Великобритания 9900 дискети, произведени от "флагмана" на високите технологии в НРБ  -  ДЗУ- Стара Загора, са рекламирани и върнати обратно в НРБ.

Посолството в Лондон съобщава, че заради лошото качество българските машини се продават на загуба, а страната търпи големи щети от рекламации и просрочени срокове за доставка заради налагащите се доработки. Отгоре на всичко българските машини са до два пъти по-тежки от западните аналози.

Големи проблеми създават износът и гаранционното обслужване на гордостта на НРБ - прехвалените персонални компютри "Правец". В Чехословакия дори се стига до мини-дипломатически скандал. Причината е, че доставеният за премиера на "братската" страна компютър гръмва след включването му в електрическата мрежа пред очите на смаяния ВИП-потребител.

Най-голямата машиностроителна авантюра на комунистическия режим обаче е безумният още по тогавашни оценки градеж на мастодонта за тежко машиностроене край Радомир. В него потъва валута за 1,4 млрд. лева.

"Хубавата" храна в НРБ

"Поне храната в социалистическа България беше качествена!", пледират носталгиците по някогашната "Япония на Балканите", както с привидна сериозност един съветски академик беше оприличил възхода на "шестнадесетата република" на СССР.

Със сигурност истината за качественото и обилно хранене в НРБ се отнася с пълна сила за няколко процента от населението на страната – "правоимащата" номенклатура на БКП и БЗНС. За нейното продоволствено и имотно снабдяване и презадоволяване се е грижело прословутото Управление за безопасност и охрана (УБО) към Държавна сигурност. Но дори бегъл поглед върху отчетите на основните предприятия, снабдявали с хранителни продукти редовите поданици на НРБ, прави на пух и прах хипотезата за здравословната и обилна храна на хората извън обсега на привилегированата върхушка.

Показателни са отчетите на държавното предприятие "Млечна промишленост". Освен, че е губещо и на много места се осъществява в несъвместими със санитарните стандарти условия, в редица клонове на предприятието се отчита, че планът ги принуждава да използват масово силно оводнени и опасно заразени с микроорганизми млека.
"По отношение на бактериалното замърсяване млеката са много лоши. Общият брой микроорганизми в суровото мляко се движи между 50 и 100 милиона на един милилитър. През летните месеци получаваме и фалшифицирани млека. Най-често се среща смесването на здрави с кисели млека, които при термична обработка се пресичат. За прикриването на оводняването се прибягва до поставянето на сол, захар и други. От страна на Държавния санитарен и ветеринарен контрол (ДВСК) не получаваме никакво съдействие, а напротив – като че ли се стремят да прикрият истинското положение", пише в отчета за 1983 г. на "Млечна промишленост"- Кюстендил.

Анализът е публикуван в българската редакция на "Дойче веле"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase