Девет месеца след драматичния референдум Великобритания най-после отправя искане за официални преговори за излизане от Европейския съюз. През това време се промениха много неща. При гласуването през юни сплотеността на Запада изглеждаше застрашена; Великобритания изглеждаше обречена на политическа нестабилност; а икономиката изглеждаше заплашена от сътресение като това с "Леман Брадърс".

За разлика от тогава днес Великобритания е толкова развълнувана, че все едно чете приложенията за телекомуникациите към договора за Световната търговска организация. Спадането на интереса не бива да се бърка с трайното избягване на опасността от популизма, в. "Вашингтон пост".

Съединените щати са ръководени от ексцентричен "каудильо", който навярно е повече популист в стила си, отколкото в последиците от действията си, но Великобритания преживява обратното явление. Безизразната министър-председателка Тереза Мей е сериозна, методична, предпазлива и без въображение: тя е противоположността на Тръмп.

Обаче мандатът от референдума, втвърден от рутинно буквалния начин, по който го тълкува тя, е популизъм в концентрирана форма. Великобритания ще си върне контрола върху своите граници с цел вероятно да наложи ограничения на чужденците. Тя до голяма степен ще отхвърли властта на Съда на ЕС, въпреки че известна форма на уреждане на презгранични спорове е неизбежна характеристика на един взаимозависим свят. Навярно ще напусне единния европейски пазар, който е един от най-задълбочените и най-успешни експерименти в глобализацията.

Ако шоковият фактор е отслабнал след референдума от миналото лято, това отчасти е така, защото Мей замаскира радикалната посока на Великобритания със своя приспивен стил. Когато Германия отправя сигнали за твърд подход в предстоящите преговори за Brexit или когато евродепутати обвиняват лагера на привържениците на Brexit в лъжа, Мей или нейните приближени не отвръщат с възмущение.

Мишел Барние, който отговаря за преговорите на Европейския съюз за Brexit, неотдавна стигна дотам, че заплаши Великобритания с разстройване на въздушното движение, хаос на пристанищата и временно спиране на доставките на ядрени материали. Кабинетът на министър-председателката почти не реагира.

В кампанията миналата година поддръжниците на Brexit обещаха, че ще бъдат спестени милиони от вноските в бюджета на ЕС. ЕС обърна това условие, като неотдавна поиска Великобритания да се съгласи да плати сериозна "сметка за напускане", преди да започнат други преговори. Сметката може да отразява бюджетните планове на ЕС, с които Великобритания се е ангажирала преди това, плюс обещанията за пенсиите на чиновниците в ЕС; сумата остава неизвестна, но най-често посочваната приблизителна оценка е около 60 милиарда долара - почти колкото Великобритания харчи годишно за отбрана. Дори тази извънредно висока цена не смущава министър-председателката, която спокойно върви към задействане на член 50 тази седмица.

Напускането на Европейския съюз след повече от четири десетилетия включва мъчителни пазарлъци. Но вместо да се заеме с тях, правителството на Мей дрънка успокоителни глупости. Как ще функционира британската икономика без милиони работници от ЕС?

Министърът за Brexit-а Дейвид Дейвис обясни тази седмица, че "от време на време ще имаме нужда от повече, от време на време ще имаме нужда от по-малко мигранти", и добави, че "имате индустрия, зависима от мигрантите. Имате структури за обществено подпомагане, Националната здравна служба, трябва да гарантирате, че те ще продължат да работят."

Но ако Великобритания наистина иска да остане отворена, защо да се принесе в жертва членството в единния пазар на олтара на граничния контрол?

Същото объркване важи за задълбочените въпроси, засягащи вътрешната сплотеност на Великобритания. Правителството на Мей едновременно обещава непреклонно твърда граница с Европа и приятелски мека граница между Северна Ирландия и Република Ирландия; това е малко като да оградиш със стена Мексико и същевременно да изградиш удобни тунели между Сиудад Хуарес и Ел Пасо.

Междувременно Мей възпира шумните искания на Шотландия за нов референдум за независимост. Но шотландците, които гласуваха за оставане в Европейския съюз, няма да се примирят с Brexit-а, ако не им бъде позволено да се произнесат дали той важи за тях.

Тактиката на Мей да говори уклончиво е подпомогната от няколко щастливи събития. Изненадващото възстановяване на световната икономика прикрива икономическата цена за Brexit-а; за момента британската промишленост се облагодетелства от сриването на валутния курс след референдума, но още не е платила цената за загубата на достъпа до единния пазар.

Избирането на президента Тръмп дава по-голям повод за тревога на геостратезите: ако сплотеността на Запада наистина се разпада, главният виновник е във Вашингтон. Освен това Мей е в изключителната позиция да няма единен вътрешен противник. Лейбъристката партия е под ръководството на засрамения неомарксист Джереми Корбин.

Но със започването на преговорите за Brexit тази седмица Мей ще се сблъска с по-трудни времена. Пазарлъците, които може да бъдат изтласкани настрана с аргумента, че са въпрос на бъдещи преговори, ще попаднат по-ясно в центъра на вниманието.

Глупавото перчене на привържениците на Brexit-а, които увериха избирателите, че преговорите с другите 27 страни ще бъдат обикновено предизвикателство, ще бъде изложено неумолимо на показ. Британските компании, които през последните девет месеца прилагат поети по-рано инвестиционни ангажименти, ще замразят плановете за ново разрастване. Наближава моментът на истината за британския популизъм.

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase