Експлозията в петербургското метро припомни на хората в Русия, че живеят в страна, където терористичната опасност, уви, е все така актуална, пише Максим Артемиев, "Форбс".

Изпълнителите и поръчителите

В момента Русия участва в два остри геополитически конфликта - в Украйна и в Сирия. Не е приключила и "антитерористичната операция" в Северен Кавказ, тя само премина в бавно протичаща фаза. Потвърждава го скорошното нападение срещу разположена в Чеченската република войскова част от Националната гвардия.

Няма как да гадаем, без да разполагаме с убедителни факти кой е извършил и кой е поръчал това престъпление. Логично е обаче да съзрем тук - това безспорно ще е приоритетна версия - предполагаема следа на "радикалните ислямисти", събрали вече доста претенции към Русия. Те вече си отмъстиха за бомбардировките в Сирия, взривявайки пътнически самолет през 2015 г. над Синайския полуостров. Не бива да забравяме и за ислямистката нелегална мрежа в Северен Кавказ. А тя включва граждани на Руската федерация, които могат свободно да се движат из цялата страна.

Целта

Независимо кои са терористите, не са избрали целта си случайно. Първо, метрото е място, където се струпват множество хора и при експлозия в някой вагон жертвите със сигурност ще са много.

Второ, отзвукът от престъпления в обществения транспорт винаги е по-широк, тъй като го използват милиони пътници, и тези престъпления пораждат паника.

Трето, терористичен атентат в метрото води до нарушения в дейността му като цяло. Дори краткотрайно затваряне на подземната мрежа, както сега в Санкт Петербург, разстройва цялата транспортна система на петмилионния мегаполис.

Четвърто, терористичната атака в Северна Палмира, както наричат Санкт Петербург, е предизвикателство лично към висшето руско ръководство с потекло от Петербург, символичен акт за демонстрация на възможности.

Пето, системата за сигурност в петербургското метро по принцип е по-слаба от тази в Москва, където диверсии е имало неведнъж, и за терористите е по-лесно да осъществят замисленото.

Мотивите

Лесно прозират и мотивите, движели терористите. Първо, да покажат, че нелегална мрежа съществува и тя може да извършва сериозни престъпления.

Второ, да затруднят вътрешнополитическата обстановка в Русия, да предизвикат страхове и паника.

Трето, да упражнят въздействие върху Кремъл с цел там да се вземат решения, които според замисъла да изострят напрежението още повече.

Властта може например да реагира, като забрани временно публичните прояви по съображения за сигурност. В контекста на неотдавнашните опозиционни протести с младежко участие обаче подобри забрани може да предизвикат нови безредици. Терористите изглежда се стремят да всеят разногласия между различните групи от силови шефове в руското ръководство или да представят в не твърде добра светлина управата на "северната столица".

Атентатът има и международен аспект - наближава световното футболно първенство и се поставя под въпрос (също както преди олимпиадата в Сочи) способността на Русия да осигури безопасното му протичане. Освен това Санкт Петербург е водещ туристически и културен център на федерацията, където винаги има много чужденци.

Да не забравяме и поредицата от атентати в Украйна - убийството на Денис Вороненков, после на полковник от украинската Служба за сигурност в Мариупол, взривен в собствения му джип, също и диверсията, предизвикала експлозии и пожар в склада за боеприпаси в Балаклея. Може някому да се е сторило неприемливо, че "в Русия всичко е спокойно".

Какво следва

Както сочи практиката, терористите рядко постигат своите цели. Нито "Норд-Ост" *, нито Беслан ** осигуриха на чеченските сепаратисти победа над Русия.

Терористичните атентати в Западна Европа и САЩ изобщо не повлияха върху политиката на тамошните правителства. Напротив, според закона за непредвидените последици атентатите от 11 септември 2001 г. доведоха до разгрома на талибанската държава в Афганистан.

Но терористите с несекваща енергия повтарят все същите действия. Това в очите им е и средство за групова самоидентификация, и самият смисъл на съществуване - терористичната дейност за тях е ценност сама по себе си, без връзка с конкретните резултати. Ето кое всъщност е трудното в борбата с това явление, превърнало се в кошмар за цивилизацията от 21-и век.

---
* Терористичният акт през 2002 г. в московски театър, представял мюзикъла "Норд-Ост", когато загинаха 129, а по други данни 174 заложници на нападателите
** Терористичният акт в Беслан, град в руска Северна Осетия, където през 2004 г. загинаха по официални данни 344 цивилни, от които 186 деца
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase