Потенциалните джихадисти произлизат от най-различни социални прослойки, изповядват различни варианти на исляма и имат различни биографии. Най-плашещ обаче е фактът, че това са много млади хора - над две трети от радикализираните са на възраст между 15 и 25 години. Тоест, това са хора, които изживяват типичните вътрешни конфликти на подрастващия. Около 40% имат психически отклонения. Това казва проф. Фетхи Бенслама, родом от Тунис, в разговор с журналистката Елизабет фон Таден. Интервюто е публикувано в литературната притурка на седмичника "Ди Цайт" и цитирано от "Дойче веле".

Парижкият професор Фетхи Бенслама използва инструментите на психоанализата, за да обясни защо някои млади мюсюлмани са готови да убиват хора и да жертват собствения си живот.

Тези младежи се радикализират, за да се отърват от душевното страдание и да облекчат симптомите му. Други хора пият алкохол или взимат наркотици, за да се справят със страданието си. Ислямизмът изпълнява сходна функция: неговите идеали помагат на тези хора да преодолеят усещането за собствената си нищожност: събрани заедно, те формират нещо като общо тяло, вътре в което индивидуалното им страдание се разсейва и изчезва.
Ислямизмът играе ролята на анти-политическа утопия, в която отделният индивид може да бъде много силен, когато се идентифицира с целта на идеалната религиозна общност, която пък е антитеза на съвременната светска държава, където живеят тези младежи, коментира проф. Фетхи Бенслама.

Търсят нова идентичност

Всеки младеж, независимо от коя култура произхожда, в един момент загърбва идеалите на своето детство и започва да търси нови идеали за живота си като възрастен. С тяхна помощ той се опитва да си сглоби нова идентичност. В много мюсюлмански семейства, които не са пуснали почти никакви социални и културни корени в западните държави, това е мъчителен процес. Връзките с традициите на исляма са прекъснати, а перспектива за бъдещето не се вижда. Наследствените идеали са крехки, изпразнени от съдържание и недостижими, обяснява Бенслама.

Според него тъкмо ислямизмът предлага на младежите ясна идентификация.

Те могат чрез насилие да спасят не само своята идеална общност, но дори целия свят. Ислямизмът дори им предлага една извънредна наслада: да изпитват огромно превъзходство, съзнавайки че могат произволно да избиват други хора. Само неколцина извършители са в състояние да държат цели държави и техните граждани в състояние на прекъснат страх и тревога.

Така се освобождават от вината

Насладата от това да убиваш в името на религията означава и едновременно освобождаване от вина. В радикалния религиозен дискурс вината и жертвата са неотделими една от друга. Но нека не забравяме, че този път избират само нищожен брой млади хора. Почти всички други живеят и търпят вътрешните си напрежения, казва Бенслама.

В политическия контекст сексуалността също играе важна роля, за която рядко става дума. В традиционния, 90% селски свят на мюсюлманите, който съществуваше допреди около 30 години, сексуалният живот беше ясно нормиран и уреден. Момичетата се омъжваха на около 15-годишна възраст, момчетата – на 18. В рамките само на едно поколение всичко това се промени радикално. Днешните мюсюлмански младежи вече не могат да водят онзи сексуален живот, който са водили бащите и дядовците им. Западната модерност удължи годините на подрастване чрез училището и професионалното образование. За много младежи това обаче означава и дълго чакане. Чудно ли е тогава, че сред мюсюлманите порнографията се радва на такъв голям интерес?, пита професорът.

Така си набавят идентичност

По-нататък в интервюто Елизабет фон Таден прехвърля разговора към така наречения "свръхмюсюлманин" от едноименната книга на професора. Главни врагове на този "свръхмюсюлманин" са не само Западът заедно с женското тяло, но и обикновеният мюсюлманин.

Младежите, които посещават моя кабинет, особено страдат от едно: че не са достатъчно добри мюсюлмани. Болката от това, че ислямът вече не разполага с могъщи империи, се трансформира в някаква свръхидентификация с отслабената религия. Поривът е да възникне някаква нова, ултра религиозна сила, която ще възроди някогашното могъщество, но изисква срещу това страстна саможертва. И само чрез нея можеш да се освободиш от вината, че не си достатъчно добър мюсюлманин. Идеалът на свръхмюсюлманина влиза в опасна реакция с крехкото самочувствие на подрастващия: превръщайки се в джихадисти, младежите чрез убиване си набавят ясна идентичност. (…) Младите жени, които се включват в джихада, също искат да се самопожертват, но по друг начин: те желаят да раждат деца за джихада и за утопията на една бъдеща, идеална общност. Поради това искат да си намерят мъж, готов за героична смърт. Рицар. Тази нагласа е омесена с различни романтични подправки като копнеж, любов и смърт, заключва Бенслама.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase