Някои руски войници отказват да се върнат обратно в Украйна и да се бият заради опита си на фронтовата линия в началото на инвазията, твърдят руски адвокати и активисти по правата на човека. BBC разговаря с един такъв войник.

"Не искам да се връщам в Украйна, за да убивам и да бъда убит", казва Сергей (не истинското му име), който прекара пет седмици в битки в Украйна по-рано тази година.

Сега той е у дома в Русия, след като е потърсил правен съвет, за да избегне връщането на фронтовата линия. Сергей е само един от стотиците руски войници, които искат да избегнат връщането на фронта.

Сергей казва, че е травмиран от опита си в Украйна.

"Мислех си, че сме руската армия, най-могъщата армия в света", казва с горчивина младежът. Вместо това се очакваше да се бием дори без основно оборудване, като устройства за нощно виждане, обяснява той.

"Бяхме като слепи котенца. Шокиран съм от нашата армия. Екипирането ни нямаше да струва много. Защо не беше направено?"

Сергей се присъединява към армията като наборник - повечето руски мъже на възраст между 18-27 години трябва да преминат една година задължителна военна служба. Но след няколко месеца той взима решение да подпише двугодишен професионален договор, който ще му даде и заплата.

През януари Сергей е изпратен близо до границата с Украйна, казват му, че е за военни учения. Месец по-късно - 24 февруари, денят, в който Русия започна своята инвазия - му е наредено да премине границата. Почти веднага неговата част се оказва под атака.

Когато спрели вечерта в изоставена ферма, командирът им заявил: "Е, както вече сте разбрали, това не е шега".

Сергей казва, че е бил напълно шокиран.

"Първите ми мисли бяха: "Наистина ли се случва това?"

Групата на Сергей е била непрекъснато обстрелвана - както при движение, така и при прикритие през нощта. В неговата част от 50 души 10 са убити, а други 10 са ранени. Почти всички негови другари били на възраст под 25 години. Той чува и истории за руски военнослужещи, толкова неопитни, че "не знаели как да стрелят и не можели да различат единия край на минохвъргачка от друг".

Сергей казва, че неговият конвой - пътуващ през Северна Украйна - се разпаднал само след четири дни, когато мостът, по който трябвало да преминат, се взривява, убивайки другари пред тях. При друг инцидент Сергей твърди, че е трябвало да подмине свои другари, хванати в капан в горяща кола пред него.

"Колата беше взривена от гранатомет или нещо друго. Запали се и вътре имаше руски войници. Обиколихме я и продължавахме, стреляйки, докато вървяхме. Не погледнах назад."

Неговото подразделение продължило напред през украинската провинция, "но явно липсваше стратегия", казва той. Подкрепленията не успяли да пристигнат, а войниците били зле оборудвани за задачата да превземат голям град.

"Тръгнахме без хеликоптери - само в колона, сякаш отивахме на парад."

Той вярва, че командирите му са планирали много бързо да превземат ключови градове и са смятали, че украинците просто ще се предадат.

"Ние се втурнахме напред с кратки нощувки, без окопи, без разузнаване. Не оставихме никого в тила, така че ако някой беше решил да влезе отзад и да ни удари, нямаше да имаме защита", разказва той. "Мисля, че толкова много от нашите момчета загинаха до голяма степен заради това. Ако се движехме постепенно, ако бяхме проверили пътищата за мини, много загуби можеха да бъдат избегнати."

В началото на април Сергей е изпратен обратно през границата в лагер от руска страна. Войските бяха изтеглени от Северна Украйна и изглежда се прегрупираха за нападение на изток. По-късно същия месец той получава заповед да се върне в Украйна - но казва на командира си, че не е готов да замине.

"Той каза, че това е мой избор. Те дори не се опитаха да ни разубедят, защото не бяхме първите", обяснява Сергей пред BBC.

Но той е достатъчно притеснен от реакцията на своето подразделение на неговия отказ, че решава да потърси правен съвет. Адвокат казва на Сергей и двама съмишленици да върнат оръжието си и да се върнат в щаба на частта си - където трябва да подадат писмо, в което обясняват, че са "морално и психологически изтощени" и не могат да продължат да се бият в Украйна.

На Сергей е казано, че връщането в поделението е важно, защото простото напускане може да се тълкува като дезертьорство, което може да доведе до двегодишна присъда в дисциплинарен батальон.

Командирите на армията се опитват да сплашат войниците по договор да останат в своите части, според руския адвокат по правата на човека Алексей Табалов. Но той подчертава, че руското военно законодателство включва клаузи, които позволяват на войниците да откажат да се бият, ако не искат.

Активистът за правата на човека Сергей Кривенко твърди, че не чувал за случаи на преследване на онези, които отказват да се върнат на фронта. Това не означава, че не се завеждат съдебни дела.

Един командир в Северна Русия поиска да бъде заведено наказателно дело срещу негов подчинен, който няма да се върне в Украйна, но военен прокурор отказа да продължи, според документи, видяни от BBC. Подобно действие би било "преждевременно", без да е преценена вредата за военната служба, в която е участвал, каза прокурорът.

Няма гаранция, че в бъдеще може да не се появят повече съдебни преследвания.

Войници като Сергей - нежелаещи да се върнат на фронтовата линия, не са нещо необичайно, според Руслан Левиев, редактор на Conflict Intelligence Team, медиен проект, изследващ опита на руските военни в Украйна чрез поверителни интервюта и материали с отворен код.

Левиев казва, че неговият екип смята, че значително малцинство от руските войници по договор, изпратени в Украйна да се бият при първоначалната инвазия, са отказали да се върнат отново.

Независими руски медии също съобщават за стотици случаи на войници, които отказват повторно изпращане в Украйна от началото на април.

Няколко адвокати и правозащитници, с които BBC разговаря, твърдят, че редовно са давали съвети на мъже, които се опитват да избегнат връщането си в Украйна. Всеки от интервюираните адвокати се е занимавал с десетки случаи и вярва, че тези войници също споделят съвети със своите колеги.

Въпреки че Сергей не иска да се върне на фронтовата линия, той иска да завърши военната си служба в Русия, за да избегне всякакви непредвидени последици. Но това означава, че въпреки че писмото му за отказ да се бие е прието, няма гаранции, че той няма да бъде изпратен обратно в Украйна по време на службата си.

"Виждам, че войната продължава, не си отива", казва той. "В тези месеци на задължителна военна служба, които ми остават, всичко, включително и най-лошото, може да се случи."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase