Руският президент Владимир Путин катапултира европейски дебат, който дълго време се свеждаше до бележки под линия, начело в класацията. Има ли нужда Европа от собствен ядрен арсенал, за да възпира потенциален руски удар, сега или в бъдеще, пише Андреас Клут в свой коментар за Bloomberg.

През по-голямата част от Студената война и годините след това този въпрос изглеждаше решен. Европейските членове на НАТО щяха да се подслонят под американския ядрен чадър. Като част от "ядреното споделяне" на трансатлантическия алианс, пет държави партньори - Белгия, Холандия, Германия, Италия и Турция - са домакини на около 100 американски ядрени оръжия на своя земя. За да отвърнат на руски удар, съюзниците ще могат да хвърлят тези американски бомби от собствените си самолети.

Освен тези американски оръжия, Франция и Обединеното кралство също имат свои собствени арсенали. Но Франция винаги е държала ядрените си оръжия извън съвместната стратегия на Западния алианс – това е единствената нация сред 30-те държави-членки на НАТО, която не участва в Групата за ядрено планиране на алианса.

Дори преди войната на Путин срещу Украйна тази година, някои европейци се тревожеха, че американският чадър става все по-малко надежден и следователно по дефиниция по-малко възпиращ фактор. САЩ изместиха геополитическия си фокус от Атлантическия към Тихия океан и по-специално към ограничаване на Китай, който сега добавя бързо към своя арсенал.

Следователно Вашингтон трябва да държи два ядрени чадъра и да планира две едновременни войни. Учени като Максимилиан Терхале в Германия и Франсоа Хайсбург във Франция предупреждават, че Вашингтон, ако е принуден да избере, вероятно ще даде приоритет на ангажиментите си в Азия и на съюзници като Япония, Южна Корея и Тайван.

Още по-лошо, бившият президент на САЩ Доналд Тръмп изплаши европейците, когато постави под въпрос клаузата за взаимна отбрана на НАТО и дори обмисляше да изведе САЩ от алианса. Тръмп засега го няма. Но той или президент като него може да се върне. В дългосрочен план САЩ изглеждат по-малко надеждни като защитник, отколкото преди.

В допълнение към всичко това, Путин сега редовно отправя не толкова забулени заплахи, че може да използва ядрено оръжие срещу Украйна или западни страни, които се намесват във войната му. Консенсусът засега е, че той блъфира. Но от Балтийско море до Полша, европейците биха искали да знаят какъв е резервният план.

При един сценарий Франция може да разшири ядрения си чадър върху целия Европейски съюз (в който Обединеното кралство вече не е член). Френският президент Еманюел Макрон често говори за постигане на европейска "автономия", под която обикновено разбира независимост от САЩ. Така че на теория той трябва да бъде възприемчив към такава идея.

На практика французите нито желаят, нито могат. След Шарл дьо Гол Франция винаги е настоявала за пълен суверенитет над своя арсенал и всички решения, свързани с него. В този смисъл визиите за европеизирана "force de frappe", както французите наричат ​​своите ядрени оръжия, страдат от същия проблем като идеите за "европейска армия". Без Съединени европейски щати не е ясно кой ще командва, кога и как.

Освен това френският арсенал не е подходящ за тази работа. Франция има сравнително малък запас от 290 ядрени оръжия. В случай на всеобхватна война противник като Русия с хиляди бойни глави може да бъде изкушен — и в състояние — да извади тези оръжия с превантивен първи удар. Възпирането работи, само ако е осигурено отмъщение.

Ядрените оръжия на Франция също са от грешен тип. Те са "стратегически" – тоест бомби, способни да причинят много разрушения всяка, и следователно са предназначени да бъдат използвани само в сценарий на тотална война, за да унищожат цели градове в родината на врага.

Ако Русия обаче ескалира, тя ще направи това с "тактически" ядрени оръжия – по-малки бойни глави за употреба на близки разстояния, за да подтикнат врага да се подчини или да спечелят конкретни битки. Немислимо е Франция (или някой друг) да отмъсти за първоначален и ограничен тактически удар, като премине директно към стратегически ответен удар и по този начин - Армагедон.

Резултатът е, че всички западни ядрени сили – САЩ, Франция и Обединеното кралство – трябва да добавят повече тактически ядрени оръжия към своите арсенали, за да бъдат в крак с Русия и да станат способни да реагират гъвкаво на нейните агресии. ЕС, воден от Германия и Франция, би могъл да сътрудничи в това усилие. Дори тогава обаче европейците все още ще трябва да разрешат старите въпроси за командната структура.

Като алтернатива страни като Германия биха могли да създадат свои собствени ядрени бомби. Но за това Германия ще трябва да се оттегли от международния договор срещу разпространението на ядрено оръжие и от споразумението, което позволи повторното й обединение. Освен това Германия ще трябва да преобърне цялата си следвоенна политическа култура. Много от нейните лидери днес израснаха, протестирайки срещу разполагането на американски ракети и ядрени оръжия като цяло.

Засега реалистичният отговор на заплахата на Путин е да се запази и закърпи американския чадър. Повече американски тактически ядрени оръжия, на повече места и достъпни по повече начини е единственият език, който се разбира в Москва и Пекин. Вероятно това е и единственият начин да се забави темпото на други държави, съюзни или враждебни, да преминават към ядрено оръжие. Но цялата американска политическа класа от двете партии трябва да потвърди този ангажимент на САЩ към своите съюзници, независимо дали ще дойде пак Тръмп, или не.

Никое заключение не може да бъде по-депресиращо. Това се равнява на навлизане в нова тактическа надпревара във въоръжаването и следователно върви в обратна посока на визията зад Договора за забрана на ядрените оръжия, подписан от 86 неядрени държави и предназначен да забрани изцяло тези оръжия. Вместо да елиминираме ядрени оръжия, ние ще търсим нови начини за възпиране на тяхното използване, пише Bloomberg TV Bulgaria.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase