Налице е значителна промяна в отношението на Запада към войната на Украйна с Русия. Мисленето е извървяло дълъг път от надеждите по-рано по време на войната, че ще бъде достатъчно Украйна да остане в битката, докато не се появи възможност за мирно уреждане. Сегашният консенсус сред водещите западни държави е, че единственият начин да се убеди Русия, че не може да успее в своята завоевателна война, е въоръжените сили на Украйна да освободят много повече територия, пише Лорънс Фрийдман в свой коментар за Financial Times, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

Това изисква значителен тласък за следващата офанзива. Това обяснява обещанието на Франция да изпрати бронирани разузнавателни машини, а САЩ и Германия обещаха да осигурят бойни машини на пехотата. Обединеното кралство е готово да изпрати основни бойни танкове Challenger 2, създавайки прецедент, който се надява и други да последват, особено с произведения в Германия Leopard 2. След като Полша и Финландия обявиха желание, сега чакаме да видим дали германският канцлер Олаф Шолц ще се реши да се присъедини към тях.

Настоящата стратегия на Владимир Путин е мрачна и безкомпромисна. Той изглежда вярва, че дори при военна безизходица Русия може да надживее Украйна заедно с нейните западни поддръжници, като постави икономиката и обществото си на бойна основа. Той възприе тази стратегия преди три месеца, когато след поредица от провали предяви претенции за четири провинции на Украйна, обяви мобилизирането на 300 000 допълнителни войници и започна продължителна кампания с ракети и дронове, за да унищожи критичната инфраструктура на Украйна. Целта беше да се осигури достатъчно жива сила за стабилизиране на фронтовите линии, нанасяне на максимални щети на икономиката на Украйна и деморализиране на нейното население. За да запазят обвързаността на руското население, им беше предложена териториална награда, която си струваше страданието и дългото чакане, с предупреждение, че са въвлечени в цивилизационна борба с упадъчните сили на НАТО и че всичко, което ценят, ще бъде изложено на риск, ако страната се поколебае в този критичен момент от нейната история.

Путин не търси споразумение чрез преговори, защото всяка сделка, която изисква изтегляне на Русия, ще изглежда като поражение и ще повдигне въпроси относно целите и тежките разходи за тази война. Първият резултат от тази непоколебима позиция беше премахването на натиска върху президента на Украйна Володимир Зеленски да търси сделка поради страданието на страната му и бремето, което войната постави върху неговите международни поддръжници. Когато Путин настоява, че предварително условие за преговори е приемането на четирите заявени провинции като „завинаги руски“, въпреки че нито една от тях не е изцяло под руски военен контрол, очевидно няма път напред на дипломатическия фронт.

Украйна определено беше отслабена и понесе огромен икономически удар. Милиони хора избягаха от страната. Но все пак се бори. Путин се опита да направи зимата възможно най-ужасна, като лиши хората от електричество и вода. Осуетяването на това усилие и насърчаването на устойчивостта на Украйна е жизненоважна част от западната стратегия, независимо дали чрез подобрена въздушна отбрана или помощ за поддържане на светлините и икономиката работещи. Путин също се надяваше, че подкрепата на Запада ще изчезне през зимата, но в това той беше разочарован, хазартен ход, който заличи руския дял от европейските енергийни пазари. Вярно е, че републиканците в Камарата на представителите на САЩ заплашват бъдещите военни помощи, но тъй като значителен нов пакет за помощ току-що беше договорен, това е проблем за по-късно през годината. Това обаче служи като напомняне, че може да бъде трудно да се поддържа Украйна на сегашните нива за неопределено време, което добавя към неотложността на момента.

Руската икономика не е пострадала толкова много, колкото тази на Украйна, въпреки че сега се свива по-бързо от преди. Основното предизвикателство, пред което е изправена Москва, е генерирането на достатъчна бойна мощ, за да запази територията, която вече държи, и да предприеме нови офанзиви, за да изпълни амбициите на Путин. След като е изразходвал голяма част от запасите си от прецизни управляеми ракети и бронирани превозни средства, той е заседнал с грубо изтощителен режим на война. Русия е превзела голяма част от град Соледар. Както и в съседния Бахмут, артилерия и жива сила бяха хвърлени срещу украинските защитници в отчаяни усилия да получат нещо, което да покажат срещу месеци на огромни усилия.

На други места Русия укрепи отбранителните си линии, използвайки хилядите мобилизирани мъже. Това плюс блатистата почва попречи на Украйна да продължи пробивните си офанзиви от началото на септември толкова бързо, колкото би искала, въпреки че все още напредва бавно в Луганск. Основните ѝ успехи са в използването на точна далекобойна артилерия за премахване на складове с руски боеприпаси и концентрации на войски. Последната промяна в командването на Русия - поставянето на генерал Валерий Герасимов, началник на генералния щаб, като цялостен ръководител в Украйна, показва, че Москва все още няма доверие във военната си организация.

Западното мнение е, че единственият начин да се промени мисленето на Путин е Украйна да е по-успешна в предстоящите битки. Докато Киев не нанесе още поражения на руските сили и не си възвърне загубените позиции, Москва едва ли ще отстъпи от максималистичните си цели. Военният успех никога не може да се приема за даденост и дори да дойде, няма гаранция, че Путин ще признае поражението си, ако все още се чувства способен да се задържи на власт. Няма лесни начини за прекратяване на тази война, но по-нататъшното доказване на слабостта на военната позиция на Русия ще бъде добро начало.

Сър Лоурънс Дейвид Фрийдман е британски академик, историк и писател, специализирал във външна политика, международни отношения и стратегия. Той е професор по военни изследвания в King's College London.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase