Истинските "Мъже в черно", които прикриват съществуването на НЛО

Популярно твърдение е, че човешкият мозък не може да измисли нещо, което никога не е виждал.

Сега нека си спомним една от най-емблематичните роли на Уил Смит като агент Джей от "Мъже в черно".  Той трябваше да опази в тайна от човеците живеещите сред тях извънземни. А ще повярвате ли, че филма и дори комиксите, по които е създаден, са по действителен случай?

27 юни 1947 година. Мъж, момче и куче в една лодка. Ето каква е навярно истинската история за първата среща с реалните мъже в черно.

Харолд Дахл е на охранителна мисия в езерото "Пюджет саунд", близо до острова Маури, когато вижда няколко метални обекта с формата на понички да се снижават към лодката му. Следва дъжд от метални отломки, някои от които удрят сина му Чарълс по ръката, а и убиват кучето им.

Първата реакция на Дахл е да извади камерата си и да направи снимка на обекта. След това го показва на скептичния си супервайзор, който действа по правилото – око да види, ръка да пипне. Затова се отправя директно към посоченото място и сам вижда странния летателен апарат.

На другия ден мъж в черен костюм посещава Дахл и го заплашва, че ако разкаже нещо за инцидента, ще му се случат много лоши неща. Дори ФБР се интересува от ракетите във форма на понички, защото по случая има създадено и досие.

До 1956 г. никой не подозира за този случай, докато историята не вижда бял свят в книгата на  Грей Баркър "Те знаят прекалено много за източниците на летене".

Като ракетно гориво, тази история по действителен случай, запалила стотици конспирации за истинските мъже в черно и се оказва, че не само Дахл е имал шанса да ги види.

През 1955 година, доктор Албърт Бендер подготвя доклад, с който иска да разобличи правителството на САЩ. Според него, то има данни за съществуването на НЛО, които крие, а обществото трябва да знае.

Малко преди документа да види бял свят, доктор Бендер променя решението си, ала насилствено. Трима мъже, облечени изцяло в черно, се появяват в дома му и когато си тръгват от там, експертът вече не е същия. Той не само не публикува проучването си върху НЛО, а и останалите му трудове стават трудни за четене. Живеел в постоянна тревога, под постоянен стрес и до смъртта си през 2002 г. получавал мистериозни обаждания. Телефонът звънял, но от другата страна на линията нямало никого.

Случаите са много, но сценарият – почти един и същ.

Мъжете винаги са облечени в черно, носят тъмни очила и карат черни коли. Никаква емоция не пропълзява по лицата им. Те са студени, някак прокълнати, говорят с роботизирани гласове, които навеждат на мисълта, че Мъжете в черно дори не са хора. Не се представят с имена, а само с номер.

Посещават два типа хора – такива, които са видели НЛО и такива, които го проучват. 

Доктор Хърбърд Хопкинс и дъщеря му правят проучване, свързано с извънземните. Годината е 1976. Късно вечерта телефонът в домът им звъни, гласът от другата страна се представя за учен от института в Ню Джърси, който има интерес да направи рецензия на работата му.

Хопкинс се съгласява и в момента, в който оставя слушалката вижда, че мъжът вече се приближава към къщата му – гологлав, без вежди, без мигли. Кожата му била снежно бяла, като на кукла, а устните – кърваво червени. Гласът му бил все едно от машина.

От джоба си извадил монета и казал: "Наблюдавай я". Тя започвала да си променя цвета, ръждясала, а след това... напълно изчезнала. Хопкинс не се колебал много преди да изпълни нареждането и да унищожи проучването си.

Набезите на мъжете в черно продължават и през наши дни. Една камера в хотел дори успява да ги заснеме.

Но какво са те? Агенти на ЦРУ? Извънземни? Едва ли ще разберем, освен, ако не привлечем вниманието им.