Себастиян Перез Пезани е хамелеон - той се чувства у дома си навсякъде, особено на местата, които хората биха предпочели да не посещават. Стремейки се да се изложи на враждебни условия, Себастиян пътува по света, за да се запознае с различни хора и да се присъедини към тях в ежедневието им. От мексиканските "влакове на смъртта", през затвора "Палмасола" в Боливия, до филипинските златнодобивни селища и най-опасните бедни квартали в Аржентина, той се слива с екстремната околна среда и представя впечатляващи портрети на обитателите. "Хамелеонът" ви отвежда дълбоко в най-опасните места в света – в изследователската поредица в 6 части "Добре дошли в Ада: Хамелеонът". Тя ще се излъчва всяка неделя след 22:30 по Viasat Explore.

Със съдействието на Viasat Explore ви предлагаме интервю със Себастиян за Dnes.bg, който ни отвежда в един друг, често непознат свят.
 

Какво те провокира да се впуснеш в такива приключения, да ходиш на най-опасните места на света?

В началото исках да покажа как хората живеят на най-опасните места на планетата, такива места, на които като пристигнеш и се качиш в таксито, шофьорт ти казва: "Не ходи там в никакъв случай!". Израснал съм във Франция на места, на които ти казват да ги подминаваш задължително. Научих се на солидарност, щастие, да бъда отворен, но научих също за насилието, трафика на наркотици и бедността. На такива места аз се чувствам най-комфортно.

На повечето такива маста властите не обръщат внимание, въпреки това точно на тези места повечето хора са най-човечни, от най-лошия престъпник до най-корумпираното ченге или домакинята, която води децата си на училище или учителя, чийто брат е в затвора. Има всякакви хора. Моята цел не е да ги критикувам или да казвам: "Това е правилно, а това е грешно". Моята цел е да покажа, че съществуват. Никога не съдя никого. Просто им давам шанс да говорят. Оставям зрителите сами да преценят.

Хората се страхуват от това, което не познават, затова се опитвам да покажа тези непознати места отвътре, за да може аудиторията да ги разбере малко по-добре. Някои го правят като снимат наркотрафиканти иззад затъмнените стъкла на автомобил и ги наричат причинителите на проблемите. Аз го правя като говоря с тях и показвам, че наркотрафикът е причинен от корумпирани полицаи. Някои снимат човек, който отсича дърво в Амазонската гора от хеликоптер и казват, че той унищожава дъждовната джунгла. Аз се срещам с човека и той ми разказва, че да отсече дърво е единственият начин за него да изхрани петте си деца. Ето така работя аз.

Кои са най-опасните места, на които си снимал и си показал в предаването, и защо ги определяш като такива?

Най-рискованите снимки бяха във Венецуела. Бях там точно по време на конфликт, когато политическата обстановка беше нажежена. Освен това страната преживяваше една от най-големите си икономически кризи. Именно там съм снимал някои от най-опасните гета в Южна Америка и там се срещнах с трафиканти и похитители на хора. Това са най-лошите престъпници, които съм срещал, но искам да обясня, че нещата са по-сложни. Ние, журналистите, когато се срещаме с престъпници, в действителност не ни е страх много-много. Те си гледат тяхната работа. Ако решат да се срещнат с нас, това е защото обичат да се хвалят. Обичат да плашат хората с репутацията си, което е невероятно – това, че престъпниците обичат да плашат хората, отчасти този страх им позволява да продължат да правят това, което правят. Най-лоши от всички са корумпираните хора, защото често те са политици, съдии, адвокати, полицаи, които се преструват на праведни. Външно си дават вид на "глави на семейства", имат деца, уж са честни, но в действителност също са престъпници, дори най-лошите престъпници. Те позволяват на престъпността да съществува и я ползват за собствена облага. 

Кое те впечатлява най-много у обикновените хора, които живеят на тези места?

Същото, което малко и ме плаши - устойчивостта, силата да можеш да изтърпиш най-лоши обстоятелства и да се приспособиш към тях. Да останеш нормален означава просто да свикнеш с нещо. Ако свикнеш да живееш в страх, обкръжен от наркодилъри и наркомани, ако свикнеш да слизаш в златна мина без никакво обезопасяване, ако свикнеш да бъдеш бит от полицаи... оказва се, че започваш да смяташ това за нормално. 

Какво е посланието ти, какво искаш да кажеш на зрителите, които ще станат свидетели на пътешествията и преживяванията ти? 

Искам зрителите да се страхуват по-малко от другите хора, искам да знаят, че страхът е толкова по-голям, колкото по-малко познаваш другите хора. Искам да гледат на всеки с малко повече човещина и ще се радвам, ако започнат да мислят, че техният собствен живот не е чак толкова лош в крайна сметка.

Ти самият "хамелеон" ли си в своя живот и би ли живял на някое от местата от предаването, които си посетил?

Аз съм хамелеон, когато съм на най-лошите места – и дори във Франция, в най-бедните места там. Много бързо започвам да не се чувствам добре дошъл в "белите държави". Например във Франция никога не ме пускат в нощни клубове, защото изглеждам зле, а това е неприемливо. Обаче така е много по-добре, отколкото, ако беше наобратно.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase