Дмитрий Неказаков разхождаше кучето си, преди да отиде на работа, когато руският обстрел започна Хостомел, град в покрайнините на столицата Киев. Небето бръмчеше от ниско летящи хеликоптери, от които скачаха руски войски, докато валяха ракети. Беше 6:40 сутринта на 24 февруари - първият ден от руската инвазия в Украйна.

Почти месец бомбардировките там не спряха. Неказаков твърди, че е прекарал 20 дни, седнал на земята в мазето си през нощта. В студената светлина на деня той и други жители в неговия квартал излизали, за да станат свидетели на щетите, нанесени на домовете им, и да измислят планове за намиране на по-безопасни места за подслон.

"Дълго време снарядите валяха - падаха ракетите", разказва той.

Руските ракети, които унищожаваха сгради, животи и домове, бяха изстреляни от обширна руска база, скрита в гората на около 4 километра.

Сега само останките от този военен лагер лежат сред дърветата. Екип на CNN отива там, съпровождан от украински специални части, които събират улики сред отломките какви може да са плановете на Русия за столицата.

По-рано, докато руските войски се насочваха към Киев, украинските специални части смятат, че 6 000 морски пехотинци са разположили лагер в тази борова гора за един месец поради дъжда, снега и температурите, които паднаха до -12 градуса по Целзий. Обектът включва главен команден пункт и щаб. Именно оттук и близкото поле руската армия предприема атаки срещу Киев, Хостомел и близкия град Буча.

"Тук те са взимали решение за разгръщане на по-нататъшни действия, за посоките на настъплението, тактиката на действие и така нататък", казва пред CNN офицер от украинските специални части, като посочи къде се намирала всяка част от операцията.

Виждат се огромни жлебове, където войските са изстрелялвали градски ракети от поле, разположено на четиридесет километра от столицата. Земята в гората е осеяна с дискове от изстреляни ракети "Град" и гилзи за боеприпаси.

Руските сили са построили землянки, командни пунктове, складове за боеприпаси и комуникационни линии, използвайки дърветата и дървесината от гората.

Те са почивали в подземни укрепления, покрити с дървен материал и зелени дървени кутии, в които някога са били разположени реактивни установки за залпове БМ-21 град и тръбна артилерия. Черни проводници свързват всяко от убежищата в гората за комуникация.

Гората също така е осеяна с контейнери за храна, украсени с брандовете на руската армия: член на специалните части намира оставен подгизнал бележник, съдържащ инструкции от предишна мисия в Азербайджан. На местопроизшествието е открито и ръководство за руски камуфлаж и укриване, заедно с дрехи и обувки.

Показвайки размера на лагера, един офицер казва пред CNN: 

"Те не смятат войниците за хора, за тях те са пушечно месо и консумативи. Тактиката на руската армия наподобява може би средновековието, когато са взимали не по умение, а по количество", добавя той.

Остатъците от военно оборудване, облекло и укрепления не са единствените неща, които руснаците са оставили след себе си. Руски войници нахлуха в близките квартали, превзеха домове и тероризираха жителите, с които влязоха в контакт, според местни жители и свещеник. Изтезанията, униженията и плитките гробове на хора, убити от тези в базата, сега преследват тези села.

"Бях бит... но съм жив"

Виталий Черниш от село Здвиговка, което се намира в покрайнините на Киев, казва, че е минавал с велосипед през селото си, когато е бил заловен от руски сили, които "ловят нацисти". Той твърди, че са го държали близо 24 часа.

Черниш си спомня, че се е молил в това, което смятал, че ще бъдат последните му минути жив. "Бях със завързани очи, вързани ръце, те стреляха около мен", разказва той пред CNN. Черниш е бил затворен в навес, след като е бил принуден да премине през минно поле. Той казва, че руските войници обмислят дали да го полеят с бензин и са го заплашили, че ще го отведат в крематориума. Войниците стреляли около тялото му, докато е бил вързан, и непрекъснато го питали какво би било последното му желание. След това е оставен на студа с часове.

"Биха ме по ръцете и краката, под кръста. Синините остават", казва той. "Мислех, че кракът ми е счупен, куцах. Но съм жив и здрав, слава Богу."

Ракетната артилерия все още лежи в градината му - още едно ежедневно напомняне за болезненото му изпитание и близкия месец под руска окупация и атака. Черниш оцелява, но други жители са убити, след като са измъчвани от войници, които излизат от горската си крепост.

Василий Бенца, местен свещеник в Здвиговка, казва пред Си Ен Ен, че руските войски, танкове и бронирани автомобили са се събрали в селото и са останали там един месец. Хората се страхуваха да излязат от мазетата си, спомня си той. Когато Бенца все пак излиза, той казва, че е открил петима мъже, чиито тела са били осакатени в градината - и още двама в гората.

"Руснаците ме помолиха – или принудиха – да погреба две жени в гробището", казва Бенца пред CNN.

Неказаков, който бяга, когато руснаците нападат селото му, сега се е върнал в дома си в Гостомел. Спомня си всички тела, покрай които минава, когато си е тръгвал, казва той, и съжалява, че не е могъл да направи нищо по въпроса.

Сега, казва той, изпитва омраза към руския президент Владимир Путин и войниците, които опустошиха родния му град.

"Чувствам само омраза. Не бихме си помислили след стотици години, че това може да се случи", заявява той, гледайки гробовете на загиналите. "Не можем да го простим до края на живота си."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase