"Това е най-тежката операция, която съм виждал. Врагът нанесе най-силния си удар към Бахмут. Такива войски не сме виждали досега", разказва украински командир пред BBC.

Командир Скала, както иска да бъде наричан, контролира украинската операция за защита на град Бахмут в района на Източен Донбас от подземна зала край невзрачна улица. Това е един от основните командни центрове, които украинските военни са създали в града, и малко журналисти са били тук.

Висок, едър мъж с искрящи очи, той гледа предаване на живо от дрон, който се рее извън източния край на града на голям екран в центъра на стаята. Една от частите на батальона се опитва да забележи местоположението на руските позиции, за да помогне на друга единица, която току-що е излязла да защитава източните подходи към атакувания Бахмут.

В допълнение към руските въоръжени сили, хиляди наемници от частната паравоенна група "Вагнер" са изпратени на фронтовите линии около Бахмут.

"Войниците на "Вагнер" открито напредват под огън към нас, дори ако осеят земята с телата си, дори ако от 60 души в техния взвод са останали само 20. Много е трудно да се издържи срещу такова нахлуване. Не бяхме подготвени за това и сега се учим", казва командир Скала.

"Преди няколко седмици загубихме позиции на източните подходи към града, защото врагът непрекъснато ни щурмуваше с атаки. Преместихме се на второстепенни фронтови линии, за да спасим нашите войници", добавя той. "Опитваме се да работим умно и да си върнем тези позиции. Понякога трябва да се оттеглите, за да атакувате врага правилно."

Лидерът на "Вагнер" Евгений Пригожин каза, че украинците са превърнали всяка къща в Бахмут в крепост и че сега има "500 линии на отбрана".

Русия използва цялата си мощ, за да се опита да превземе Бахмут - битка, считана за критична за страната, след като тя загуби позиции в Украйна през последните месеци, като беше изтласкана от Херсон на юг и района на Харков на североизток. Превземането на Бахмут също е важно за постигане на целта на Русия да контролира целия регион на Донбас в Източна Украйна.

През целия разговор на BBC с командир Скала се чуват приглушени експлозии отгоре. В секундата, когато човек излезе навън, звукът е достатъчно силен, за да накара сърцето му да забие - ужасяващото свирене на летящи снаряди, последвано от оглушителен трясък от удара. А звукът никога не спира, докато бомбите продължават.

Един жител описва ситуацията като "края на света" и има моменти, когато се чувства така.

Бомби са разкъсали жилищните блокове, отнесли са фасадите на сградите и са създали кратери отстрани на улиците. Трудно е да се намери прозорец в Бахмут, който да е непокътнат. Земята е осеяна със счупено стъкло и отломки.

Това някога е бил тих, обикновен град на изток, известен със своето пенливо вино. Сега се е превърнал в нарицателно за войната и съпротивата на Украйна. Намира се на жизненоважно пътно кръстовище, но през месеците битката тук придоби символично значение. Украинският президент Володимир Зеленски наскоро го нарече "крепостта на нашия морал".

Бахмут е бил дом на малко над 70 000 души преди войната. Само една десета от жителите му - предимно възрастни или бедни - остават.Докато улиците са до голяма степен празни, десетки цивилни са се събрали в център за помощ, известен тук като "център за устойчивост".

Там има захранване и Wi-Fi, осигурени от сателитната система Starlink на Илон Мъск. Доброволци раздават малки пакети с храна, лекарства и други основни пособия. Горелка на дърва в центъра поддържа стаята топла. Това е спасителен пояс за хората в Бахмут.

Мнозина седят сгушени около електрически точки, опитвайки се да заредят телефоните си. Забележителното е, че дори когато снаряди падат само на няколкостотин метра от центъра, хората не трепват. Сякаш са се вцепенили, всеки ден бягайки от бомби.

Травмата обаче се вижда на много лица.

Защо не си тръгвате, питат от BBC Анатолий Сущенко, който стои на опашка за храна.

"Няма къде да отида. Сам съм. Кой би искал да вземе 86-годишен?" отговаря той. "Тук поне понякога, когато войниците изхвърлят храна или супа, аз ги намирам и ги изяждам. И получавам безплатен хляб. През целия си живот не съм виждал подобно нещо. Всички прозорци на къщата ми са взривени и портата е разрушена."

Хората имат различни причини да останат. Олга Тупикова седи в ъгъла на стаята с 13-годишната си дъщеря Диана.

"Мисля, че навсякъде в Украйна е еднакво опасно. Някои от нашите съседи заминаха и умряха другаде. Тук имаме къща. Имаме котки и кучета. Не можем да ги оставим", казва тя. "Покривът ни има 21 дупки, а гаражът има девет. Поправям ги всеки път и се опитвам да поправя и прозорците. Обикновено дупките са от шрапнели, но напоследък имаме и камъни, които летят и правят дупки, които са размер на глава."

"Живеем като мишки. Бързо тичаме за хляб, избираме различни маршрути, за да се приберем. Преди изгрев слънце търся дървени дъски и трупи за ремонт на дома. Вечер търся вода, защото няма доставка в града", разказва Олга. "Разбира се, че е плашещо. Но сега го правим в армейски стил, като войници. Шегуваме се, че майсторите готвачи не разбират нищо от готвенето в сравнение с нас. Можем да направим храна от всичко на открит огън или дори от свещ ."

Местната администрация се опитва да убеди хората да напуснат.

На място в града, което BBC не разкрива, тъй като това може да застраши безопасността му, екипът на медията се среща с Алексий Рева, който е кмет на Бахмут от 33 години.

"Остават тези, които нямат пари и не искат да се сблъскат с неизвестното. Но ние говорим с тях за това. Защото безопасността е най-важна, безопасността и спокойствието", казва той. Запитан защо самият той остава в града, кметът отговаря: "Това е моят живот, моята работа, моята съдба. Роден съм тук и съм израснал тук. Родителите ми са погребани тук. Съвестта ми няма да ми позволи да напусна нашия народ. И съм убеден, че нашата армия няма да позволи Бахмут да падне."

В полетата извън града се вижда ежедневната работа, необходима, за да се задържат позициите.

Войниците е опитват да забележат руски местоположения и да стрелят с артилерия - оръдия D-30 от съветската ера - в тяхната посока, за да позволят на украинската пехота да напредва всеки ден. Но едва ли има някакъв напредък.

"Оборудването е остаряло. Работи добре и върши работата, но може да бъде по-добро. Ние също трябва да сме много икономични с нашите снаряди, много прецизни с нашите цели, за да не ни свършат боеприпасите. Ако имахме повече оборудване и модерни оръжия, ще можем да унищожим повече цели, което ще направи нещата много по-лесни за нашата пехота“, казва един от войниците, Валентин.

Зимата също затруднява нещата - оръжията не работят толкова гладко в студено време.

"Ние просто трябва да преодолеем този период, да издържим и след това да предприемем контранастъпления и да се борим", казва Ярослав.

Всяка страна се опитва да измори другата. Това е битка за издръжливост.

Запитан как се мотивира всеки ден, той отговаря: "Всички имаме семейства, при които да се върнем. Валентин току-що стана баща, но семейството му е в Германия, така че той все още не го е виждал", каза Ярослав, когато Валентин се усмихна срамежливо. Мотивацията му е колосална."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase