На 22 юни Русия и бившите съветски републики ще отбележат трагичната дата – 70 години от началото на Великата Отечествена война. Дълги години съществуваше митът, че нападението на Хитлер е било внезапно за СССР (вероломно, както го наричаха във всички учебници). По-късно започна да се говори, че Сталин е проспал този стратегически момент.

При това едните убеждават, че това е станало поради липсата на достоверна информация от разузнаването, а други – заради параноидната подозрителност и недоверието на Вожда към разузнавачите.

През последните години, когато започнаха да се разсекретяват архивите, а медиите активно се включиха в „установяването на истината“, започнаха да валят факти. Това обаче не доведе до някаква определеност.

Сега едни казват, че в предвоенните години съветското разузнаване се е отличавало с невероятна ефективност и е разкрило едва ли не всички тайни на Третия райх.

Други пък посочват, че макар и Москва да е получавала донесения от цял свят с килограми, те не са съдържали отговорите на главните въпроси – къде, с какви сили и най-важното – кога ще нападнат хитлеристите, пише NEWSru.

„Комсомолская правда“ публикува интервю с известния военен историк Арсен Мартиросян, който дълги години е бил оперативен работник в разузнаването.
Той твърди, че месец преди войната Сталин вече е разполагал с информация, че в нападението ще стане  началото на третата десетдневка на юни. А след 10 дни Кремъл е започнал да получава информация, съдържаща точната дата – 22 юни.
 
Като цяло съобщения, включително с указване на различните варианти на плана за разгром на съветските войски, са започнали да пристигат в Москва още през 1935 г. А от края на 1936 г. вече е било известно, че в Германия е разработен първият вариант на плана за агресия, наречен тогава скромно „Източна кампания“, казва експертът.

По думите му от архивните материали следва, че в последните 10 дни преди войната съветското разузнаване точно или относително точно 47 пъти е посочило датата на фашисткото нахлуване в СССР.

Точно поради това на 18 юни 1941 г. Сталин разпорежда да бъде обявена бойна тревога в армията.

От друга страна обаче в материал на Би Би Си се поставя под съмнение тезата за това, че съветското разузнаване е затрупвало Москва с информация за точната дата на започването на войната.

За да изкажеш предположение за скорошна война между Германия и СССР през пролетта на 1941 г., не е било нужно да си гениален ясновидец, се казва в материала.
В дипломатическите, експертните и журналистическите среди са изобилствали подобни разговори, с позоваване на „добре информирани източници“.

Съветското разузнаване естествено не е бездействало. Но нейните съобщения са били или откъслечни сведения за предислоциране на отделни воински части, или преразказ на разговори на сътрудници с чужди дипломати и кореспонденти, без отговори на главните въпроси.

При това според данните, достъпни 66 години след края на войната, СССР никога не е имал в Берлин агент на нивото на Щирлиц, който да влиза при Химлер и Борман.

Въпреки легендата съветското разузнаване не е получавало плана „Барбароса“. Той е съществувал в само 9 екземпляра, шест от които до края на войната са били съхранявани в личния сейф на Хитлер, а останалите три през септември 1940 г. са били изпратени на главнокомандващите.

Дори планът „Барбароса“ не е съдържал дата за начало на войната. Фюрерът я определя едва на 30 април, като и тогава са били възможни варианти – сроковете за нападение срещу Полша и Франция той е променял няколко пъти.

Опитвали се да изчислят плановете на Хитлер, буквално броейки овцете

В навечерието на войната е станало още нещо, която, разказват, и до днес се изучава във всички разузнавателни школи в света. Или началникът на Главното разузнавателно управление Филип Голиков, или негови подчинени са измислили безупречен според тях критерий, позволяващ да се съди за намеренията на Германия.
Те преценили, че подготовката за война срещу студена Русия задължително трябва да включва масово клане на овце за ушиването на полушубки, което в условията на пазарна икономика е трябвало да свали цената на овнешкото месо.

Съветската агентура в цяла Европа получила задача да следи тези цени и тъй като те оставали стабилни, бил направен изводът: през 1941 г. нападение няма да има.

Разрешението на загадката се крие в безкрайната самонадеяност на Хитлер. Плененият край Сталинград фелдмаршал Фридрих Паулус казва, че фюрерът му е заявил: „Никаква зимна кампания няма да има. Категорично забранявам да ми се говори за зимна кампания“.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase