Икари, цирк, камили. И оркестърът да свири!

Моменти от "ИКАР 2007"

Във вторник под шапитото на цирк Балкански се състоя церемонията по връчването на ИКАР 2007.

Нестандартното място беше избрано, защото раздаването на наградите на Съюза на артистите в България тази година беше посветено на 110-годишната история на българското цирково изкуство.

Церемонията започна още пред самия цирк – с официалното влизане на номинираните по червения килим. Те бяха облечени в официални костюми и рокли с голи гърбове, а навън беше зверски студ.

Докато влизаха, оркестърът на цирка свиреше евъргрийни в особен стил. Около пътеката се бяха наредили колеги и почитатели на театралите, които ги поздравяваха с празника и им желаеха успех.

Леденият вятър разруши няколко прически, вкисна няколко физиономии и разнесе звука на оркестъра и миризмата от клетките на камилите, които бяха по цялата дължина на червения килим. От тях животните видимо похапваха и мислено пляскаха - съпричастни на радостта на гилдията.

Хубавото е, че не наплюха никого и дори ни забавляваха докато на килима нямаше никого. Малко преди да припаднем от студ, официалното посрещане приключи и всички се завтекохме към масите си, откъдето с шампанско в ръка наблюдавахме цермонията.

Раздаването на наградите имаше две откривания – едно за публиката, при което беше представен водещият и бяха раздадени няколко награди, сред които тази за техническо изпълнение на спектакъл (Крал Лир, Народен театър „Иван Вазов), за дублаж - „Златен глас“, присъден на Таня Димитрова, за куклен спектакъл - „Барон Мюнхаузен“ на Славчо Маленов, и за вариететно изкуство - на Дочко Иванов Дочев – „Мандрак ”. Критик на годината стана Камелия Николова за книгата „Българското драматургично наследство – нови прочити” .

След това започна официалната церемония, излъчена и по Българската национална телевизия. Не знам как тя е изглеждала на малкия екран, но в залата дори традиционните множество гафове изглеждаха симпатично.

След миналогодишната церемония вече на никого не му прави впечатление, че тук-там не е тръгнало някое видео с номинации, че някой си е объркал реда и че звукът по традиция е крайно несъвършен. Важни са наградите...

Тази година неприятни и изненадващи обрати при раздаването им нямаше. Може би това се дължеше на самите номинации, които някак „справедливо“ бяха разределени така, че да е ясно кой ще вземе наградата. Разпределението има и други условия, които няма да коментирам.

За мен обаче има няколко особено големи грешки тази година, които няма как да подмина.

Неясно (а може би ясно) защо, Явор Гърдев беше деликатно пропуснат и нито той, нито представленията, нито актьорите, които правят грандиозни роли в тях, бяха номинирани за Икар (въпреки огромния успех на Крал Лир и на феноменалния Крум).

Единствено наградата на Никола Тороманов и номинацията на музиката на Калин Николов подсказват, че тези представления са се случили.

Освен това незнайно защо Елби, който направи адски внушителната музика на представлението на Мариус, също не получи номинация – факт, който наистина не мога да си обясня.

Освен това, по незнайно какво причини, „Сътресение“ не беше номиниран за спектакъл на годината. Въпреки че когото и да попиташ от гилдията кое е най-доброто представление на сезона, ще ти отговори "моноспектакълът на Мариус".

Тези въпроси оставям във въздуха. Защото най-важното са наградите....

Както казах, никого не изненада това, че Мариус е с "Икар 2007" за главна мъжка роля. Когато чу името си, той се ръкува с Тодор Колев (негов преподавател), застана пред микрофона и каза „Аз присъствам и спазвам правилата на тази церемония по две причини: Едната са Камен и Деян, които правят страхотни роли в „Дон Жуан“ и „Куклен дом“. Другата е, за да кажа името на този, който ме вдъхнови и направо ме изрита на сцената, за да играя „Сътресение“ - Хайтов“.

Не е чудно и че най-много награди имаше "Дон Жуан" на Александър Морфов – за представление на годината, режисура и поддържаща мъжка роля на Захари Бахаров.

Поддържащата женска роля, отличена с Икар за 2007- ма, беше на Албена Павлова за спектакъла „Отделената глава“.

Дебют на годината пък е танцовият спектакъл "Имаго" на младите хореографи Станислав Генадиев и Виолета Витанова.

Икарът за главна женска роля за всебща радост и удовлетворение отиде при феноменалната Снежина Петрова – за „Станция Елабуга“ и „Станция Аспатово“ в театър Сфумато.

Актрисата така се развълнува, че се качи на една от платформите за дресура. Тя благодари на Маргарита Младенова и Иван Добчев и си пожела няколко точки от роклята й да паднат и да може да се превръща в лъв.

Накрая обаче се примири с възможността да прави магия само с думите и отвисоко поздрави творците, които правят много за българското изкуство и никога няма да вземат награди.

След това платформите бяха заети от четирима актьори и на сцената с камшик изскочи водещият – Димитър Рачков – и всички заедно изиграха скеч - “Дресура на актьори”.

В него, ръмжейки като животни, артистите трябваше представят откъс от “Ревизор” на Гогол. И макар че не беше особено смешно, всички се успокоихме, че актьорите просто не могат да вземат хляба на хората от цирка.

В това се убедихме и след като публиката почти се изправи на крака от вълнение на акробатичния номер на Атанас Деков- с присъдена награда за цирково изкуство. Той я получи от жената-каучук, която се върза почти на възел, за да му я подаде по най-сложния начин.

Ивайло Христов пък така се вдъхнови от номера на Атанас, че направи циганско колело на манежа – почти като част от цирковата трупа.

В шоуто се включи и истинският шоумен Тодор Колев с “Любовна песен от гледна точка на убития” - изпълнена от същия.

Когато шоуто и церемонията по награждаването, режисирани от Стоян Радев, бяха към края си, дойде време и за голямата награда за цялостно творчество. Тя бе присъдена на един от най-талантливите и обичани български режисьори – Леон Даниел.

За съжаление, той не присъстваше на церемонията и наградата му бе взета от неговия син – Андрей Даниел.

Отсъствието на режисьора обаче не попречи на цялата публика, заедно с министъра на културата Стефан Данаилов и президента Георги Първанов, да се изправят на крака и да почетат с ръкопляскания големия Леон Даниел.

С неговото награждаване раздаването на Икарите свърши. И всички останаха доволни. Поне така изглеждаха...

Моменти от "ИКАР 2007"

------

Имате ли мнение по въпроса? Споделете го в блога на Dnes.bg.