Захари Бахаров не е от най-известните. Не е и от най-смешните български актьори. Но ако се прави класация за най-талантливи и обешаващи, аз бих го наредила сред първите десет. Този сезон той направи две силни премиери – Сганарел в „Дон Жуан ” в Народния театър и прецаканият и бинтован младоженец в „Тестостерон” в Сатирата. Оказа се, че съвсем скоро му предстои и трета премиера за сезона, което си е супер приятно. Иначе той си играе, човекът - 20 дена в месеца. В Народния и по света. Но не и пред мен, надявам се...

И така си седнахме с него в едно кафене и си поговорихме за това дали се е биел като малък. И беше адски забавно...

"Тестостерон" е едно от малкото ти излизания от Народния напоследък. Защо реши да играеш,  с какво те привлече пиесата?

Първо, то е нещо тотално различно от това, което съм правил досега. Аз го определям като лека комедия. Макар че нищо "леко" няма в този жанр. Тя е просто ситуация, която се изиграва . Смешна беше. Екипът ми хареса. И беше възможност да разнообразя.

Ти какво би направил, ако на твоята сватба булката целуне друг, вместо да каже "Да"?

Във всеки случай няма да отида на ресторант, хаха. Макар че всъщност не знам как ще реагирам. Не бих искал това да ми се случва. Може би няма да реагирам като героя си. Той как реагира - тръгва да се бие, отива в болница...

Биеше ли се като тийнейджър?

Не, никога не съм се бил.

Сериозно - никога не си се бил в училище?

Е, бил съм се няколко пъти, но не съм бил побойник или нещо такова. Аз май че не мога и да се бия. Не знам, това въпрос на технически възможности ли е, на злоба ли е ...не знам.

Ми и аз... може да е и до сила...Занимавал ли си се със спорт?

Ами, към днешна дата карам сноуборд. От една-две години. Но не съм много добър. А преди с много - и баскетбол, и ски... Но съм мързелив - аз не мога да се занимавам със спорт сериозно.

Koга реши да се занимаваш с театър?

Не знам точно. Учех в 18-то училище и там бяха решили да правят някаква училищна постановка.  В десети клас бях. Една съученичка беше написала една пиеса по Умберто Еко. Даже не си спомням защо реших, че мога да отида и да пробвам. И после бях една година в студията на Бончо Урумов, приеха ме във ВИТИЗ и така... Случайно стана. Не съм искал да се занимавам с нещо подобно преди това.

Значи влезе първата година?

Да, от първия път. Даже аз, ако не бях влезнал тогава, най-вероятно повече нямаше да кандидатствам.

Какво друго мислеше да учиш?

Ами, някакви стандартни там неща – икономика, примерно.

С математика ли още кандидатства?

Не, нищо друго не кандидатствах. Но ако бях, щеше да е с математика.

Кой е най-ценният урок, на който те научи професор Сейкова?

Най-ценният урок...ох, това е много трудно да се определи, нали знаеш! Със сигурност на много неща...Тя много ни обичаше. Едва ли мога да извадя точна фраза. Тя четири години беше с нас и ни отгледа като актьори. Възпита много професионални  качества у мен, които аз нямах. Аз знам основни неща за театъра от преди, но те не могат да се преподават - или става, или не става. Но има неща само от занаята, които съм научил от нея.

Защо вашият клас е толкова успешен? Почти всички сте известни и играете(от неговия клас са Анастасия Лютова - с Аксеер и Икар за 2006г. за дебют, Владо Карамазов, Яна Трифонова).

Защото бяхме работливи и не сме се скатавали. Защото проф. Сейкова ни оставяше да играем и навън. А и досега има професори в Академията, които не позволяват на студентите си да играят никъде другаде или с други студенти по режисура. А ние работихме с всички възможни режисьори, които учеха във ВИТИЗ. Всеки ден по 12 часа.

Разкажи някоя случка от онова време?

 Е, за 4 години...

Със сигурност са безброй. Кажи първата, за която се сещаш...

Сещам се за една весела.  Веднъж играхме с Владо Карамазов един откъс.... Абе, това въобще не е весела случка, всъщност...

Е, нищо, де, разкажи я..

Репетирахме едни драматични вариации и играхме на камерната сцена на НАТФИЗ. Ама се объркахме и минахме 30 минути напред в пиесата. Около десетина-петнайсет страници напред. После се мъчихме да се върнем, защото тя е подредена на случки, които трябва да стават една след друга,  в определена последователност. Има съспенс някакъв. А ние тотално се объркахме. И след като свърши представлението, публиката още не беше излязла, а ние се сбихме зад сцената и почнаха някакви зверски псувни и крещене. И дойде Сейкова с някакъв неин много ценен гост. Той идва да ни поздрави човекът, а ние се бием и Сейкова ни държи да не се претрепем. Беше много шашнат....Ние с Владо много се карахме. И сега, де...

Как те назначиха в Народния театър? Ти си един от най-много играещите там...

Първо отидох на кастинг при Лилия Абаджиева и направихме с нея "Ромео и Жулиета". Тогава бях трети курс. След това и Снежина Танковска ме покани за "Разбиване". Тогава директор беше Пламен Масларов и той ми предложи договор.

Щатен театър или свободна сцена?

Това е сложен въпрос. За мен сега Народният театър предлага добри възможности. И аз нямам конфликт с това да съм там. Не мисля, че ще ми е добре на свободна практика. Но принципно пазарът трябва да определя тези работи...Това е само едната част на нещата. Няма притеснения да се състезаваме на сободния пазар. Но от друга страна, сериозни постижения в театъра, и в изкуството въобще, без трупа е много трудно да ги направиш. Защото ние ще хвърчим, и ще се събираме само някакви електрони тук-таме, и аз ще си повтарям щампите навсякъде. Докато в трупата като повторя едно нещо 15 пъти, ще има някой, който да го забележи и да ми каже.

Каква част от твоите приятели се занимават с изкуство?

Ами.. голяма. Аз имам много приятели. Сега с повечето ми колеги сме и приятели. Но има и хора около мен, които не се занимават с нищо подобно. От квартала например.

Има ли някой режисьор, с когото много обичаш да работиш?

Напоследък работя все със много добри режисьори. И с всички ми е определено много приятно.

А има ли роля, която много ти е паснала. Или ти е била трудна?

Това е така, доколкото самата професия е процес. Например до Сганарел в Дон Жуан съвсем не съм стигнал още, защото „Дон Жуан” тепърва започва да набира скорост и аз тепърва започвам вътре да усещам и да си обяснявам някои неща. А „Тестостерон”, да кажем, е съвсем нова пиеса, така че изобщо  не може да се каже докъде сме стигнали...

Какво мислиш за чалгата?

Нищо.

Хмм, казаха ме да те попитам за това...

Кой?

Тайна. (Една негова приятелка ме посъветва. Явно някога  била забавна тема, по дяволите). Добре де, ти каква музика слушаш?

Случвало се е да слушам и чалга. По нощите като се пият напитки, тя става много забавна. Иначе мога да кажа коя ми е любимата група.

Коя ти е любимата група?

Red Hot Chili Peppers ми е определено любимата група. Ходил съм им и на концерт и съм дълбоко впечатлен.

Къде си ги гледал?

Във Виена. Но какво от това? Тази Нова година ще съм в Банско на жива музика. Миналата година пак бяхме там,  оркестърът се казваше „Неврокопски чамове” и бяха цигани, и беше много забавно и смешно. Никакви преразсъдъци нямам по този въпрос.

А в София къде се забавляваш?

Най-често ходим в Ялта нощем. Ааа, очакваш да кажа "Най клуб" или нещо такова? Не съм стъпвал в тези заведения! (смее се)

Какви дрехи носиш?

Обикновени.

Четох някакъв дизайнер в Интернет, който казва, че трябва да носиш смокинги и официални костюми...

Хахаха, не, няма да стане това. Може и да може, но..струва ми се малко в повече...

Какво чете последно?

Едни книги на Стивън Рънсиман  - едната е за първото българско царство, другата е за падането на Константинопол. Исторически са, Руси Чанев ми ги препоръча.

Репетираш ли нещо?

Да, в момента репетирам. С Явор Гърдев в 199 - едни текстове на Ханох Левин (бел. ред. автор на "Крум" - предишата гениална постановка на режисьора във Варненския театър). Супер интересно е.

Кога трябва да излезе?

Някъде към февруари. Десети, единадесети.

Има ли част или реплика  от пиеса, която си играл, която много често си повтаряш?

Има. Един монолог от Чехов, който аз никога не съм играл. Деян го изпълняваше, мисля. Там има една такава фраза: "Той говори  с непреодолима простащина, която влияе върху децата, гнети ги. И искрата божия гасне у тях. И те се превръщат в същите подобни един на друг мъртъвци, каквито са бащите и майките им..." Това не ме преследва, но сега като ме питаш, се сетих, че е хубаво изречение...

Какво искаш да ти се случи през 2007 година?

Едно голямо пътуване. Наколко филма например... Колкото повече, токова по-добре.

Какво си снимал напоследък?

Ами нищо - само някакви глупости.

А в чуждите филмови къщи снимаш ли се?

Да. Последно участвах в новия филм с Джон Кюсак и Мариса Томей "Brand Hauser: Stuff Happens".

На какво се учиш там?

Да чакаш, хахаа . Не, шегувам се. Ми това е опит. Определено е опит. Аз нямам в киното никакъв опит и затова е полезно.

Трябва ли специално обучение на българските актьори, за да играят добре в киното?

Те не играят ли добре?

Ами на моменти - не, според мен. Много са театрални...

Ами, ок, тогава значи им липсва сигурност. Някаква школа, може би. Аз съм сигурен, че един артист, който е добър в театъра, има съвсем достатъчен капацитет, за да може да играе добре и в киното. Това е въпрос само на режисура, на поставяне на камерата и на сценарий - най вече. Защото един добър сценарий ти не можеш да го объркаш. Един добър режисьор –също, един добър оператор – също. Тези три компонента няма ли ги, актьорът може задника да си скъса, но нищо няма да стане.

Асен Блатечки ми разказа, че горе-долу докато и ти си бил в НАТФИЗ, е имало един клас, който се е занимавал само с актьорско майсторство в киното. Но сега никой от тях не се занимава с кино...

То няма кино – с к’во да се занимаваш. Нали трябва да има кино, за да се занимаваш с него... Но се правят повече опити. Аз имам много приятели, които са съвсем млади, а вече пишат сценарии, опитват някакви неща и това рано или късно ще даде резултат...

Благодаря ти – а сега пътувай и снимай...

 Ха! Това ли беше! Аз тъкмо бях набрал скорост. Нищо, де...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase