Две седмици преди края на 2009 г. научнопопулярният канал Discovery публикува в сайта си десетте най-значими научни открития на първото десетилетие на XXI век.

Рейтингът е съставен от редакцията на канала. Главният редактор на Discovery Лори Кутберт обясни какъв е бил основният критерий на подбора: „Значението на тези открития ще се проявява още дълги години“.

Представяме ви рейтинга на Discovery, леко разширен и допълнен с коментари от Lenta.ru.

Горещо!

Първо място се дава на глобалното затопляне. По-точно на доказателствата, потвърждаващи реалността на този процес. В последните години тревожните новини идват практически от всички краища на света.

Площта на арктическите и антарктическите ледници намалява със скорост, която надхвърля „най-добрия“ сценарий за изменението на климата.

Песимистично настроените еколози предсказват, че ледът напълно ще изчезне от Северния полюс до 2020 г. Особена тревога сред климатолозите предизвиква Гренландия. Според някои данни, ако тя продължава да се топи със същата скорост като сега, към края на века световният океан ще повиши нивото си с 40 сантиметра.

Заради намаляването на площта на ледниците и изменението на конфигурацията им Италия и Швейцария вече бяха принудени да преначертаят своите граници, прокарани в Алпите. На една от италианските перли – прекрасната Венеция – беше предсказано заливане към края на сегашното столетие. Едновременно с Венеция под вода може да се окаже и Австралия.

Апокалиптичната картина на бъдещето ужасява, а в такъв вариант на развитие на събитията това далеч не е всичко. Много експерти смятат, че доказателствата както за самото потъване, така и за неговата антропогенна природа са неубедителни.

Позицията на скептиците силно укрепна, след като на бял свят излезе т.нар. Климатгейт  – скандалът, който предизвика публикацията на кореспонденцията на климатолозите. Някои от тези документи навеждат на мисълта, че изследователите преднамерено фалшифицират данните за температурните изменения.

Човешкият геном

На второ място място в списъка на научните достижения на десетилетието е международният проект „Човешки геном“. Работата по него започва още през 1986 г. По това време поставената пред учените задача – да получат пълната последователност на ДНК на Homo sapiens – била в сферата на научната фантастика.

За официален старт на проекта се смята 1990 г. Първите значими резултати се появяват чак през 1999-а – биолози от Великобритания и Япония разшифроват, или секвенират, последователността на 22-те хромозоми.

Приблизително по същото време с установяването на последователността на човешкия геном се заема и компанията Celera Genomics, чийто основател е ексцентричният Крейг Вентер. Съвместните усилия на учените от различни страни и специалистите от Celera Genomics получават „чернови“ вариант на последователността на ДНК на човека през 2000 г., а през 2003 учените „разшифроват“ най-трудните части на генома.

Цялата информация за всеки организъм е кодирана в този геном. Използвайки тази информация, учените могат да разберат биохимичните особености на живото същество, да уточнят неговата еволюционна история, да намерят гените, отговорни за различни заболявания.

Друг е въпросът, че засега изследователите могат да извличат от ДНК само част от скритите в нея данни. Според усъвършенстването на технологиите на секвенирането биолозите ще разшифроват последователността на все повече организми. Освен това през 2000 г. е получена последователността на индивидуалните геноми на хора от различни националности.

Молекулата на живота

Трето място в списъка се отрежда на марсианската вода. Учените отдавна подозират, че на Марс климатът е бил доста по-влажен, отколкото сега. Снимки от повърхността на планетата доказват наличието на множество структури, които биха могли да са оставени от потоци вода.

Първите истински свидетелства за това, че на Марс вода има и сега, са получени през 2002 г. Орбиталният апарат Mars Odyssey намира под повърхността на планетата залежи от лед. Шест години по-късно, на 26 май 2008 г., сондата Phoenix успява да получи вода от марсианска пръст, като я нагрява.

Водата се отнася към т.нар. биомаркери – вещества, които се явяват потенциален показател за обитаемост на планетата. Има още три биомаркера – това са кислород, въглероден окис и метан. Последният присъства на Марс в големи количества, но едновременно намалява и увеличава шансовете на Червената планета за наличие на живот.

Съвсем скоро вода беше намерена на още един наш съсед в Слънчевата система. Едновременно няколко апарата потвърдиха, че молекули вода или техни „останки“ – хидроксилни йони – са разпръснати по цялата повърхност на Луната.

Неизчерпаемият източник

Правото да заеме четвърто място в рейтинга се пада на новия метод за получаване на ембрионални стволови клетки, който не предизвиква въпроси сред многочислените комитети по етика (по-точно въпросите са сравнително малко). Ембрионалните стволови клетки са способни да се превърнат във всякакви клетки от организма. Те имат огромен потенциал за лечение на множество заболявания, свързани с гибелта на дадени клетки (например Болестта на Паркинсон).

Освен това от ембрионалните стволови клетки теоретично може да се „отглеждат“ нови органи. Все още обаче учените не могат много добре да „управляват“ развитието на ембрионалните стволови клетки. За да усвоят тази практика, са необходими многобройни изследвания. За основно препятствие за тяхното провеждане се смята отсъствието на източници, способни да дават необходимите количества ембрионални стволови клетки.

Ембрионалните стволови клетки присъстват само в ембрионите в ранен стадий на развитие. Експериментите с тяхното използване обаче са забранени в повечето страни. През 2006 г. японски учени успяват да „превърнат“ ембрионални стволови клетки в съединителна тъкан.

Тържеството на разума

На пето място редакторите на Discovery са поставили новите технологии, позволяващи на хората да управляват протези буквално със силата на мисълта. Работата над създаването на такива методи е започнала отдавна, но значимите резултати се появиха едва през последните години.

Например през 2008 г. с помощта на електроди, имплантирани в мозъка, маймуна успява да управлява механична ръка. Четири години по-рано американски специалисти научават доброволци да ръководят персонажи от компютърни игри без джойстик и клавиатура. За разлика от опита с маймуната тук учените са разчитали мозъчните сигнали, без да отварят черепа.

През 2009 г. се появяват съобщения за човек, който е усвоил управлението на протеза, свързана с нервите на рамото (той загубил китката си в катастрофа).

Със собствени очи

Шесто място в списъка на главните постижения на десетилетието заемат екзопланетите – планети, намиращи се извън Слънчевата система, т.е. в орбита около друга звезда. Астрономите отдавна предсказват тяхното съществуване, но първите надеждни доказателства са получени през 1992 г. Досега учените са открили повече от триста екзопланети, но нито една от тях не била наблюдавана непосредствено.

Изводите за това, че около една или друга звезда се върти планета, астрономите правели на базата на косвени признаци. През 2008 г. две групи астрономи публикуват статии със снимки на езкопланети. Всички те се отнасят към класа „горещи Юпитери“ (планети, които обикалят твърде близо до своята звезда и на които температурата е много висока), но самият факт, че такива планети може да се видят, позволява на учените да се надяват, че някога ще могат да наблюдават планети, които са сходни със Земята.

Впрочем сега непосредственото откриване на екзопланети не е основно. Новият телескоп „Кеплер“, който е специално предназначен за търсене на планети при далечни звезди, използва една от непреките методики.

Родословие

Седмото по значимост научно събитие на десетилетието в рейтинга на  Discovery е намирането на няколко останки от вероятни предци на човека. През 2001 г. в пустинята Чад е намерен череп на същество, което учените отнасят към вида Sahelanthropus tchadensis.

Много специалисти са съгласни, че Sahelanthropus tchadensis, или както бил кръстен на местно наречие – Тумай, принадлежи към този клон на еволюционното дърво, който води към човека. Все пак мястото на Тумай още не е определено, тъй като учените нямат единодушие в оценката на възрастта на останките. Някои смятат, че той е на 7 млн. години.

Относно втория претендент (по-точно претендентка) за званието роднина на човека, намерен през 1994 г. и окончателно описан през 2009 г., учените имат някои разногласия. Хоминид на име Арди е бродил по Земята преди 4,4 млн. години.

На тъмно

Осмо място в списъка заема тъмната материя. Смята се, че тази загадъчна субстанция, която участва в гравитационното, но не участва в електромагнитното взаимодействие, съставлява около 20 процента от цялата маса на Вселената.

През 2006 г. при изучаването на галактическото струпване „Куршум“ са получени убедителни доказателства за съществуването на тъмна материя. Смята се, че тези резултати, потвърдени по-късно при наблюденията на свръхструпването MACSJ0025, окончателно слагат точка на дискусията за тъмната материя.

Белтъци и динозаври

Предпоследен в списъка е белтък на 68 млн. години. Става дума за основен белтък на съединителната колагенова тъкан, който е извлечен от костите на знаменития хищник от миналото Tyrannosaurus rex. Работата, в която е описана техниката на извличане, се появява през 2005 г. След 2 години същият екип от учени публикува резултатите от анализа. Това принципно революционно изследване предизвикало гневна критика сред колегите им. На учените не им харесали използваните в работата методи.

Авторите излагат за общ достъп изходните данни и през 2009 г. независим колектив потвърждава част от получените от тях резултати. Същата година се появява друга статия, чиито автори твърдят, че са успели да извлекат колаген от костите на Brachylophosaurus canadensis.

Плюс едно, минус две

В края на списъка е откритието на нов обект в Слънчевата система, чийто размер е с една трета по-голям от размерите на Плутон. Обектът е наречен Ерида и първоначално е трябвало да бъде записан като десетата планета в Слънчевата система.

Обаче през 2006 г. Международният астрономически съюз решава, че Ерида все пак е планета джудже. През 2008 г. е въведена нова категория на небесните тела – плутоиди, в която, заедно с Плутон, е била зачислена и Ерида. Сега астрономите смятат, че в Слънчевата система има само 8 планети.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase