Слави Трифонов и малкото “каситуфончи”

Янчо Янчев, автор в Blog.bg

Снощи (28 май) беше паметна дата за световната музикална сцена.

Насред София големият Джордж Майкъл направи бляскав спектакъл. Шоу с такъв мащаб се случва веднъж на високосна година в България.

По същото време докато Джордж Майкъл се раздаваше за радост на хилядите български фенове, местната родна звезда от световна величина, шоуменът на шоумените, разбивачът на класации, участникът в Грами, борецът срещу жълтата преса, борецът срещу чалгата, великият Слави Трифонов изпълзя от плевенско-варненската си обител и се появи в шоуто "Мюзик айдъл".

Разбира се, там бяха президентът, президентшата, деца от домове за сираци и други. Не, никой, никога и за нищо на света не трябва да си мисли, че става дума за някаква рекламна кампания.  

Абсурд. При това пълен.

По-късно Сл. Тр. цъфна и в своето "Шоуто на Слави".

Разбрахме, че той плаче, ако не може да отиде на репетиция.

Разбрахме, че Ку ку бенд са най-великите музиканти на света. Няма други. Това класика, това чалга, перат всичко наред без да му мислят. Лошото (както се подразбира) е, че и тези дето му се връзват на глупостите, и те не мислят кой знае колко.           

Разбрахме, че “болестта” не го е променила. Същият арогантен тип си е. Дори смешките на Росен Петров го дразнят повече.           

Разбрахме, че “Америкън айдъл” е сто хиляди пъти по-аматьорско шоу от “Мюзик айдъл” – България, понеже американците са идиоти, олигофрени и цървули (3 в 1), а тук ние го правим с най-великия екип на света.            

Лично аз останах с убеждението, че ако Питър Джаксън има желание да снима някаква четвърта част на “Властелинът на пръстените”, моментално трябва да изгони всички дървари, с които е снимал първите три серии, и веднага да покани екипа на Слави.           

Разбира се, да не забравим и концерта на Джордж Майкъл. Сравнение между Сл. Тр. и нещастника Джорджи не може и да става. Единият е плевенски колос, титан, великан, законодател и айдъл (или идол, за да сме в тон с патриотарските му изцепки), а другият е гръцки смотаняк, обикновен хомосексуалист, който никога не бива да бъде сравняван със Сл. Тр. Никога, даже никога на квадрат.           

Разбрахме още, че Слави говори само със сестра си. Карл V говорел на немски само с конете си, ама това е друга тема, да не ставам злобен чак толкова.           

Разбрахме, че той не е искал да говори, но се наложило и така решили все пак да говори. Сценаристите, не той. Някой да не си помисли, че Сл. Тр. има някаква дума в своето шоу, не. Ма моля ви се. Той е една пионка, която всеки ден идва и репетира това, което гадните сценаристи му заповядат. Ако не си изпълни сценките правилно, репетира до припадък. Накрая остава и да спи насред залата.            

Жив да го ожалиш.           

Снощната порция “смях в залата” на Сл. Тр. ми приличаше на откъс от филма “Господин за един ден”, където селския глашатай викаше: “Господин депутата ще открие паметник и ще държи реч."            

Както би казал пък Кърт Вонегът (който също е американски некадърник) “Да пукнеш от смях”.

Разбрахме също, че Сл. Тр. давал пари за благотворителност. И това било тайна.

Дотук добре.

Ама това, че даването на пари за благотворителност е тайна, беше повторено двайсет пъти.

Това вече не беше добре.           

Разбрахме, (и това беше върхът на върховете в кариеристките напъни на този човек) че цели шест седмици, повтарям, цели шест седмици, той е седял на хляб и вода, заключен нейде из плевенските дебри в една малка хотелска стая. После отишъл във Варна. Е, така, гъз път да види, може би. Разбира се, сестра му е била до него неотлъчно. Тя е неговата Мария Магдалена, майка Тереза и Жана Д’арк. Отново 3 в 1. Тя е неговият ангел спасител + хранител, неговата Дева Мария в борбата му срещу лошите.           

Като казах “лошите” се сетих, че без тях в едно уважаващо себе си шоу не може да мине. Гадните сценаристи така завъртат нещата, че те, лошите, да бъдат поругавани, оплювани и мачкани от водещия. Не че водещият го иска, но той няма думата. Научихме за пореден път, кой е най-лошия човек в нашата Галактика. Иван Костов, не се ли сетихте?           

И през тези цели шест седмици, повтарям, цели шест седмици, той бил имал в малката си самотна стаичка само едно малко “каситуфончи”.           

И това не беше всичко. Това не беше върхът на върховете.           

Върхът на върховете беше, че той, Шоуменът с главно “Ш”, не само че бил карал шест седмици на хляб и вода, заключен в шест квадратова стаичка, с едно малко смотано “каситуфончи”, подарък от мама за дългите му и самотни студентски години, ами навсичко отгоре, това “каситуфончи” било хващало само радио “Веселина”. И той, Шоуменът с главно “Ш” попита Росен Петров “ти знаеш ли какво е да караш шест седмици само на радио “Веселина”?             

Росен каза: “Не”.           

Сигурен съм, че в този момент Сл. Тр. загуби не само детската аудитория, не само загуби половината от феновете си, ами най-после загуби окончателно и себе си.           

Понеже не можеш да се подиграваш чак толкова с хората, които те гледат.           

Дано да се оправи. На никого не пожелавам такава болест.           

Но след снощното предаване, вкусът от евтин ПР, евтина реклама, евтино помпане на рейтинг и евтини глупости, остава. По-точно засилва се със страшна сила.

Темата за радио “Веселина” беше доразвита в един момент, сигурно пак подшушнат на Слави от сценаристите:

“Радио "Веселина" се търпи. Ами ти знаеш ли, какво е да слушаш само Хоризонт"? А пък какви лелки на по 50 години работят там и водят разни тъпи предавания с гости някакви си писатели?”

Тук Слави се възмути на некадърниците в Националното радио, вместо да не го слуша. Така както съветва своите врагове да не гледат шоуто му.

Но пък кой съм аз, че да го съдя?           

А Джордж Майкъл си тръгна. Едва ли утре някой ще помни концерта на този гръцко-американски гей. На кого му пука за някакъв жалък брадясал педераст?           

Важното е, че Слави Трифонов се завръща в студиото, където го чака Куку бенд – най-великите музиканти на света, неговият екип – най-великият екип на света и т.н., и т.н.           

Остана въпросът какво ще прави сестра му, на кого ще помага, на кого ще разказва приказки за "Лека нощ, Слави". Но това не е важно.            

Остана и въпросът какво става с малкото каситуфончи. Предлагам да се направи общонационална подписка за събиране на пари за касетофон на Слави Трифонов. Желаните "екстри" на новия касетофон е добре да бъдат: да може да хваща повече от една радиостанция.           

Сигурно има други въпроси, но всеки сам може да си ги зададе, ако поиска.           

Това не е важно.           

Важното е, че шоуто продължава.

Още от автора