БДЖ отиват на кино

Тъкмо се убедихме, че БДЖ наистина горят в работата си, когато последва нов инцидент с влак.

Този път от типа “камъните падат”.

Авариите в железопътния транспорт вече са толкова много, че скоро ще изчерпим филмовите заглавия, чрез които търсим спасение в иронията.

Онзи ден колегите написаха “Пожарен експрес” като препратка към кошмара в “Среднощен експрес” на Алън Паркър, а защо не и към приказката на Робърт Земекис “Полярен експрес”.

Молбата ми е БДЖ да разнообразяват събитията, за да можем в бъдеще надлежно да използваме за заглавия и следните киноленти:

“Влакът беглец”
Филмът на Кончаловски, който се появи у нас с една от първите кинопанорами през 1987/8 година. Подходящо заглавие за открадната и предадена на вторични суровини композиция. Става и за сурнал се по склона влак, да речем в живописния старопланински участък Кръстец – Трявна.

Разбира се, всички сценарии в този текст са без жертви. Пътниците по една или друга причина оцеляват, а машинистите са слезли до РСВ-то за по две кебапчета с лютеница.

На едно по-висшe, термично ниво, заглавието може да се използва и като алюзия за студа в купетата. Но до зимата има още време.

“Влакът трезор”
Този филм с Уесли Снайпс е за метрото в Ню Йорк, но шефовете на БДЖ едва ли ходят на кино, така че може да се използва съвсем спокойно.

Подходящо е за обир на влак, който е пренасял ценни колети или дискове на НОИ с данни за осигуровките на половин България (половин за повече автентичност, би било клише, ако кажем “цяла България”).

Заради високите цени на горивата заглавието става и за източване на композиция с цистерни от Нефтохим.

“Непознати във влака”
Класическото заглавие на Хичкок всъщност описва най-нормалната за един пътник ситуация – да пътува с непознати.

Заглавието е чудесно за по-късен етап в разследването на някоя ЖП злополука, когато мустакат говорител на МВР, БДЖ или която и да е там организация (важното е да е мустакат и да говори трудно и с леко сумтене) обявява загадъчно пред плахите репортерки “Във влака е имало непознати и съмнителни лица”.

“Мъжът от влака”
Копродукцията на четири европейски държави също предлага много загадъчност и поливалентност. Може да се използва както за някой от личния състав на композицията, така и за пътник с неясна роля в драмата – свидетел, спасител, провокатор или злосторник.

“Последният влак”
Руското платно за Втората световна носи в заглавието си оптимизъм. Идеално е за репортаж, описващ последното пътуване на последния влак в България.

Какъв е смисълът българските железници постоянно да изпращат автобуси за извозване на закъсали пътници, когато може изцяло да бъдат заменени от автобусния транспорт?

В цял свят влакът е по-бърз от автобуса, само при нас е обратното. Тогава какъв е смисълът от релсите и напоения с мазут чакъл?

Няма да изброявам всички “влакови” филми, но ще завърша с най-емоционалния за мен.

“Влакът стрела”
Японският филм от детството ми в Стара Загора, който гледахме в кино “Вапцаров”. Сядахме на първия ред на балкона и мачкахме билетчетата от 35 стотинки в изпотените си от напрежение (и задух) ръце.

Между другото, това кино се намира точно до ЖП гарата, възпята от Стефан Вълдобрев, а по-късно бе и временен дом на изгорялата опера.

Заглавието е подходящо за елементарна ирония относно скоростта на нашите тренове, но става и за инцидент, при който влак се е забил в нещо. Нека БДЖ да решат в какво – скала, плевня, вековна мура или кантон (за да няма жертви обаче стрелочничката е на двора и плакне някакъв леген).

Накрая трябва да признаем и чувството за самоирония на БДЖ. Ето какво пише на техния сайт в раздела за атракционни пътувания:

“За атракционни, юбилейни или туристически пътувания БДЖ ЕАД предлагат различни варианти за композиране на ретро-влак...

Луксозният влак “Корона експрес” се състои от вагони, произведени специално за цар Борис III, царица Йоана и принц Кирил през 1938 г. в Германия...

Запазено е автентичното обзавеждане от преди Втората световна война. Със съвършените си динамично-ходови качества влакът осигурява максимален комфорт при пътуване...”

Да, сигурен съм, че немският влак от 1938-а е по-комфортен от много не-немски влакове, произведени далеч по-късно.