Няма време!

Първа спирка - „Редута“: кошчетата около спирката преливат, от тях стърчат клони, вързани на фльонга найлонови торбички /от тези прозрачните, в които в кварталния магазин ви слагат десет яйца и два кренвирша/ и още няколкостотин боклука. Край тази гледка – три котки, също толкова кучета и деца.

Следваща спирка: „Оборище“: концентрацията на хора в автобуса става висока. Ако някой гледа отвън, може да види размазани физиономии по стъклата, тъй като няколко квартала се опитват да се натъпчат в превозното средство. Контейнерите със смет обаче не се виждат. Не че ги няма, просто сметта ги е погълнала.

Автобусът застива в отсечката Военна академия – Орлов мост, защото МВР има празник и по този повод всички основни пътища в града са затворени точно в най-пиковите часове.

Блея немощно през прозореца, над мен са увиснали около 13 човека. Стигнали сме до ъгъла с Тулово – пряка на Евлоги Георгиев. Там съзирам следното нещо: една купчина изгорял боклук, сред който и обгорели чорапи и гащи. Явно някой е решил проблема със сметоизвозването по алтернативен начин. Цялата овъглена прелест се намира точно пред гръцкото посолство.

Автобусът отваря предсрочно врати, тъй като атмосферата вътре е като в урна за кремация и даже май няма атмосфера. Народът започва да се стича от вратите, нагазва в купчината овъглени гащи, но това не го притеснява. Вечните чакащи пред посолството наблюдават екшъна с интерес.

Тръгвам пеша към университета, задръстването е колосално, няколко маршрутки се изнизват не откъде да е, а от улица „Иван Асен“, където и с тротинетка не можеш да се разминеш.

Боклукът е навсякъде. Ще кажеш, че живеем в най-затънтения цигански катун, дори и там сигурно е по-чисто. Смърди, хвърчат мухи. Сигурно и холерата надига глава от някой контейнер, за хепатит да не говорим.

Вървя и си мисля как сутринта и.д. кметът на София Минко Герджиков обяви в ефир, че, ако има опасност от плъзване на зарази и епидемии, ХЕИ ще започне да пръска. Но не уточни с какво, може би с дезодорант. Това е повече от успокоително. А може ли да си изберем с какъв дезодорант?

Половин година след идентичен проблем със сметта в столицата нещата се повтарят. С няколко разлики, но съществени.

Първо, сега е лято и ако през зимата чумата ни бе спестена поради минусови температури, то сега не можем да разчитаме на това.

Второ, в Епизод II – холерата напада, Софиянски просълзен се прости със софиянци, тъй като усети, че те вече губят доверие в него. Хитрото измъкване не бива да учудва никого, въпреки че наистина е някак нечестно, затова и някои граждани призоваха да изразим обичта си към бившия ни кмет по радикален начин.

Стигам до Народното събрание, откъдето по целия булевард Цар Освободител надолу са строени всякакви возила на МВР, сред които: БТР, пожарни коли, джипки и велосипеди. В градинката на „Кристал“ обаче ме чака най-голямата изненада – около десет коня със съответните служители върху тях.

Конете са осрали вилаета, прибавяйки допълнителен колорит на и без това цветната картинка наоколо. Сега освен с торбички с най-разнообразни органични материи, които щастливо се разлагат, улиците ще бъдат осеяни и с лайна. На печелившите – честито.

В завършек мога да кажа само едно. В столицата се задават кметски избори през есента, освен ако дотогава не сме измрели от най-екзотични инфекциозни болести.

Вероятността изборите да бъдат спечелени от човека, който реши проблема с боклука, е много голяма.

Така че, който иска да бъде следващ столичен градоначалник, е добре да измисли нещо, което съществено да се различава от идеята ХЕИ да пръска. Защото, както викаше онова гадно човече от „Минута е много“ - Няма време!