Софийски първоюлски размисли

 “Няма сълзи в очите, няма да липсвам – на кого??

Някъде, в друга стая, аз съм там, ти го знаеш!”

Из песен на "Седем"

Чета, гледам и слушам новини и ми става много чоглаво. Как така бившият ни любим кмет Софиянски усетил, че губи доверието на софиянци?

Това е толкова несправедливо и ме кара да се чувствам безкрайно огорчена. Бавно ще гасна в жежките юлски нощи. Аз, която толкова подкрепа подарих. И сега какво?

Кметът ни напусна. Осиротяхме. Заради разни недоволни групи от неосъзнати селяни, дошли в столицата да въртят далавери, без съмнение. Очерниха човека, отнеха му доверието. А колко работа свърши – концесии, търгове....как да не се просълзиш!!!

Черна неблагодарност. Долна завист. Неблагонадежност.

Но пък аз не искам да го оставям с впечатлението и усещането, че ние – истинските софиянци – сме го напуснали и “разоставили” /по О.Хенри/. Ние пак сме тук, кмете, ми иде да извикам, не мога да престана да го наричам така. Нищо че е 1 юли, Джулай морнинг и така нататък. Нищо че идват жегите, нищо че ще ни затрупат боклуците, те, боклуците, пък ще нахранят бездомните кучета, има естествени природни правила, та кучетата няма да хапят беззащитни пенсионерки с патерици и спортуващи момичета, дето не им е мястото по улиците, да падат в дупките.

Така си мисля в жегата и си представям какво бих могла да направя, та да усети кметът софийската любов. Говорих с приятели и познати, даже с непознати говорих - в рейс 72, който с помощта на кмета, да се свети името Му, се превърна в естествен крематориум /рейса/.

И след тези широки консултации, които предприех днес, на 1 юли 2005 година след Христа, заявявам – ще продължавам да подкрепям кмета Софиянски и единственият израз на тази подкрепа, който успях да измисля на Орлов мост към 14.37 часа, е да реша дали да не си оставям всеки ден торбичката с боклук, опакована по всички правила и изисквания на Европейския съюз, пред дома на кмета, на ъгъла на софийските улици “Сан Стефано” и “Марин Дринов”. Ще го обмисля.

Нека да види човекът, че още го обичаме!! Ние сме тук, но в друга стая!!!

С много обич,

Д-р Ивон Кожухарова