Тревожното завръщане на кюрдския конфликт

Аз съм 99.Не се гневи толкова. Тук всякакви избиват комплекси. И не всеки мисли като 89.Просто не им обръщай внимание. отговор Сигнализирай

ДО ПОДКРЕПЯЩ -интересно ми стана тезата ти че Турция е подкрепяла терористични организации!ако си толкова запознат парво одговори за какви терористични организации имаш предвид и против кого са тези организации!надявам се на одговор!и ще получиш одговор на вапроса си! отговор Сигнализирай

То оригинали на български книжнини има в Русия,само дето са го фалшифицирали и ги представят за руски.Когато излизаш с фалшиви "факти" трябва да ги подкрепиш и с фалшиви документи,а руснаците са специалисти в това...Святое Крещение Великой РусиВърлият езичник, но хладнокръвно-пресметливият, далновидно-прозорливият и вещо-изкусният политик и дипломат княз Владимир не толкова под натиска на събитията, колкото в резултат на трезво-мъдра преценка и оценка на геополитическата обстановка, а така също и под натиска на изкючително важния и съществен факт от вътрешнополитическо естество, че 25-30% от поданиците му са вече християни, в това число и няколко от жените му, узрява бавно, но сигурно за това, че е настъпило времето да покръсти себе си и своя народ.Към всичко той отива без да бърза, последователно-методично, по най-различни пътища и средства, включително и посредством редица консултации на място при него в Киев със специално изпратените тук духовници от Волжска България и от редица други места или пък пак на място, но вече и главно в Цариград, където изпраща специална делегация, която да огледа тамошните християнски храмове и като присъства и на техните богослужения, да му даде съвет относно това коя все пак от предлаганите му религии да предпочете и избере.Наред с това мъдро-практичният и грижовно-тактичен държавник княз Владимир наблюдава и има най-непосредствено впечатление от новопокръстените съседни племена и народи и от техните покръстители като дунавските българи и гърците, мюсюлманите волжски българи и арабите, хазарите и евреите, франките и римляните. Поради това у него се загнездва убеждението, че Великото Дело може да се доведе до своя благополучен край и завършек, а и съпровождащите го и неизбежни в подобни случаи вътрешни сблъсъци и сътресения може да бъдат сведени до минимум, единствено и само ако и покръстители, и покръствани имат един и същи език, най-малкото за да могат да общуват и да се разбират помежду си.Но не само и толкова точно това той много добре вижда и разбира още, че покръстването на русите от страна на гърците непременно означава също така и силно политическо влияние, а може би дори и хегемония на Византия над Русия. А това той в никакъв случай не може дори и да си го помисли, камо ли пък да го допусне, най-малкото защото е потомък на онези руси, които са забивали преди това щитовете си на портите на Цариград.Освен това самият той дълбоко в душата си все още пази най-топли спомени от напевния южнославянски български говор на добрата си баба Олга, а пак при нея беше виждал и тези толкова красиво изписани в яркочервени цветове загадъчно-неразбираеми български книги, така че към настоящия момент като покръстители на своя народ той вижда и приема единствено и само дунавските българи на цар Самуил, към когото и отправя молба тъкмо в този смисъл.Точно тук отваряме малка скоба, за да кажем в един далеко по-конкретен, но не и по-страничен план, че Л. Гумилев [2009] приема и счита, че по това време княз Владимир е съюзник не на Византия, а на цар Самуил и в това си заключение той се основава на установения и описан от М. Приселков в публикация от 1913 год. контакт и преговори между тях, по силата на които Българската Патриаршия в Охрид трябва да изпрати на Киев книги, икони, квалифицирани богослови проповедници за борба с езичеството и свещеници учители, които да учат децата на славянско четмо и писмо [162-163].Според нас срещата между княз Владимир и цар Самуил става най-вероятно през периода 986-987 г. с предпочитание към първата половина на втората година. Тогава Самуил провежда военно-наказателна експедиция към североизточните си владения. Тук той подлага на огън и меч българските градове и села, които през 971 г. изменят на клетвата си и преминават на страната на гърците (Ив. Божилов).Тук напълно естествено Самуил не може да пропусне случая да не обсъди геополитическата обстановка със своя не толкова далечен родственик и да се опита да го привлече на своя страна срещу Византия, докато Владимир пък използва случая да си осигури подходящите за Светото Кръщение духовници. Те двамата изобщо се разбират много добре на двата толкова близки славянски диалекта, още повече че Самуил говори до болка познатия на Владимир още от детството му и тъжно-напевен език на неговата добра баба Олга, затваряме скобата.Този напълно закономерен ход на събитията обаче се ускорява и получава своя неизбежен израз в една чисто външна случайност, състояща се в това, че към средата на 80-те години на Х в. положението на имп. Василий е почти критическо, защото от една страна към столицата настъпва спечелилият почти цяла Мала Азия претендент за престола Варда Фока. От друга страна пък за него все още е не само реална, но и много голяма заплаха българският цар Самуил, който след като го разгромява през 986 г. при Траянови Врата, не престава да напредва на юг и югозапад, подлагайки на огън и меч всичко по пътя си и заплашва да превземе дори и Солун. отговор Сигнализирай

Попитай феса дали ще сложи калпак- увеличи българите с още един! отговор Сигнализирай

до Глупаците тука да кажа само че Кюрдите са Ариици тоест ако Турците с пръст докоснат Кюрдите Иран ще се намеси да защити Арииските си братя и ще стане лошо какви Турски *** викате на бели хора ве? отговор Сигнализирай