Македонският език е оставен на милостта и немилостта на България

Македонският език може да се сблъска с нови пречки по пътя си към Европейския съюз, тъй като официалният му статут би изисквал съгласието на всички държави членки. Анализатори предупреждават, че нерешеният спор с България оставя възможност за нови блокажи, като виждат изхода в по-активна дипломация и ясна държавна стратегия, гласи анализ на "Слободен печат". 

Достатъчно е само едно вето, за да не получи македонският език статут на официален език в Европейския съюз. За тази възможност първо предупреди депутатът от ВМРО-ДПМНЕ Антонио Милошоски, а след това я потвърди и министър-председателят Християн Мицкоски. С тези реакции въпросът за бъдещия статут на македонския език излезе извън рамките на правните тълкувания и стана част от актуалния политически дебат относно гаранциите, които Македония има в процеса на европейска интеграция.

На директен въпрос от журналист дали някоя държава членка на ЕС би могла да блокира македонския език като официален език в Съюза, Мицкоски отговори утвърдително.

"Да, абсолютно, да", заяви министър-председателят.

Изявлението идва след публикуването на анализ от "Слободен печат", в който се посочва, че новият работен документ на Европейската комисия относно бъдещото разширяване предвижда съгласието на всички държави членки при въвеждането на нови официални езици. Макар това да е процедура, която се прилага за всички бъдещи членки, в случая с Македония тя придобива особена политическа тежест поради дългогодишния спор с България.

Съгласие от всички

Депутатът Антонио Милошоски, който е и член на Изпълнителния комитет на ВМРО-ДПМНЕ, реагира с твърдението, че македонският език не е напълно защитен от Преговорната рамка, тъй като включването му сред официалните езици на Съюза ще зависи от единодушно решение на държавите членки -  вето от страна на една държава членка на ЕС може да блокира признаването на македонския език като официален език в Съюза - предупреди Милошоски.

Той оспори тезата, че използването на наименованието "македонски език" в Преговорната рамка е достатъчна гаранция за бъдещия му статут в ЕС. Като аргумент той посочи член 55 от Договора за Европейския съюз и член 342 от Договора за функционирането на ЕС, визирайки процедурата за определяне на официалните езици.

Милошоски реагира и на позициите на председателя на СДСМ Венко Филипче относно конституционните промени и българските искания. Според него Преговорната рамка не осигурява пълна защита срещу бъдещи условия, като той възлага политическата отговорност за тази ситуация на предишното правителство на СДСМ и ДСИ.

В коментара си Милошоски спомена и едностранната декларация, която България внесе в Съвета на ЕС през юли 2022 г. и в която София изрази своята позиция относно македонския език. Той смята, че тази декларация е индикация за възможността България отново да повдигне езиковия въпрос на бъдещи етапи от процеса на присъединяване.

Нови български условия?

В македонско-българските отношения езиковият въпрос беше един от ключовите елементи на политическия спор, съпътствал приемането на Преговорната рамка. Тогава България внесе едностранна декларация, в която се посочва, че използването на термина "македонски език" в европейските документи не означава признаването му от българска страна.

В Преговорната рамка обаче се използва терминът "македонски език" без допълнителни уточнения в самата формулировка.

В работния документ на Европейската комисия не се споменава, че България или която и да е друга държава членка ще наложи вето - в него единствено са очертани правилата за бъдещи разширявания, които важат за всички страни кандидатки. В политическия дебат, започнал в Македония, обаче вниманието е насочено към това дали София би могла да използва предвидената процедура, за да наложи отново изисквания, свързани с езика. При такива обстоятелства всякакви гаранции за македонския език следва да бъдат предмет на споразумение между Македония и държавите членки, като окончателните правни решения ще зависят от процедурата по присъединяване и от решенията относно езиковия режим на Съюза.

Възможността за налагане на вето не означава, че ветото е сигурно

Изпълнителният директор на института "Преспа", Андрейа Стойковски, обяснява пред "Слободен печат", че документът на Европейската комисия не въвежда ново правило, а само припомня вече съществуващата правна рамка: съгласно член 342 от Договора за функционирането на ЕС, езиковият режим на Съюза се урежда с решение на Съвета, взето с единодушие. При всяко разширяване Регламент № 1/1958 се изменя, за да включи новите официални езици. 

Комисията изрично посочва, че се очаква разширяването да доведе до появата на нови официални езици - при условие че преговарящите държави поискат това, а държавите членки не възразят. Три неща трябва да са ясни. Първо, възможността за налагане на вето не означава, че такова непременно ще има. Не всяка хипотетична опасност може да служи за оправдание за поредна задънена улица. Второ, защитата на македонския език и членството в ЕС не са взаимно изключващи се цели. Именно затова съществува дипломацията - тя е алтернатива на политиката на страха. Трето, европейската интеграция не е самоцел, а средство за постигане на по-добри институции, по-голяма правна сигурност, повече възможности и по-добро качество на живот - обяснява Стойковски.

Затова, добавя той, вместо постоянно да си измисляме нови страхове и оправдания за собствената си изолация, е време за политическа смелост и държавническо мислене.

"Държавничеството не се изразява в това да обясняваш защо нещо не може да се направи, а в това да намериш начин то да се случи. Мястото на Македония е в ЕС, а нейните граждани заслужават по-добър живот - а не още едно изгубено поколение, което чака следващото вето", подчертава Стойковски.

Само един изход

Бившият дипломат Ристо Никовски заявява в интервю за "Слободен печат", че според него няма никакво съмнение: България никога няма да позволи македонският език да стане официален език в Европейския съюз, тъй като - както отбелязва той - това е нейна политика от векове.

"Самият факт, че въпросът е включен в преговорната рамка, потвърждава, че той се ползва с пряка подкрепа от Брюксел. Със своята политика спрямо македонския език, който споменава само когато се налага, Европейският съюз показва, че също не признава македонския език. Това е факт, с който сме се примирили и на който не реагираме", казва Никовски.

Според него, дори Македония да извърши конституционните промени и да приключи преговорите, България няма да позволи присъединяване, ако исканията ѝ не бъдат приети.

"България никога няма да ратифицира това споразумение и няма да ни позволи да станем член, ако не приемем, че по произход сме българи, че езикът ни е български диалект и че историята ни е обща - тоест българска. Единственият изход от ситуацията е Македония да изясни отношенията си с България. Решение трябва да се търси чрез анулиране на втория протокол. Друг изход няма", категоричен е Никоovski.

Ясни насоки за действие

Политическият анализатор Синиша Пекевски споделя мнението, че Македония ще продължи да се сблъсква с блокади от страна на България, докато не бъде намерено решение на взаимния спор. Според него това развитие на събитията не би трябвало да бъде изненада, предвид досегашното отношение на София към въпросите, засягащи Македония.

"Докато не разрешим спора с България, ще бъдем блокирани, а в бъдеще ни очакват и нови блокади от нейна страна. Това не бива да ни изненадва. Въпреки че България заема негативна позиция по редица въпроси, задачата на нашата дипломация е да преодолее тези предизвикателства, вместо допълнително да обтяга отношенията и да налива масло в огъня", казва Пекевски.

Той смята, че Македония трябва да води много по-ефективна дипломация, с ясно дефинирани цели и насоки, но отбелязва, че към момента това е трудно постижимо.

"Нуждаем се от много по-добра дипломация, с ясни насоки за действие. За съжаление, в момента това изглежда невъзможно, тъй като в Македония липсва координирана обща стратегия сред всички значими политически и обществени субекти", заключава Пекевски.