Какво се случи в Народното събрание през 2011 г.

Избори две в едно, мнозинство "ад хок" и оспорвана пенсионна реформа "белязаха" парламентарната 2011 година.

Зад гърба на народните представители останаха изработените нови правила за избор на президент и местна власт, първият вот на доверие към кабинета от 1994 г. насам.

Политолозите определиха хода на премиера да поиска доверие от Народното събрание като силен и коментираха, че така се втвърдява подкрепата за кабинета. Те видяха няколко цели, сред които стабилизиране на правителството, успокояване на обществения дебат и превантивна мярка.

С подкрепата на депутатите от ГЕРБ, "Атака" и независими правителството оцеля и след два последователни вота на недоверие.

Темата за изборите беше лайтмотивът на изминалата парламентарна година за всички политически сили.

Опозицията виждаше в местния и президентския вот тест за обществената подкрепа на правителството и предпоставка за предсрочен парламентарен вот. Премиерът Бойко Борисов не изключваше тази възможност, но заявяваше, че не се притеснява от предсрочни избори.

До последно голямото неизвестно беше кандидатът на ГЕРБ за президентските избори, като в медиите се въртяха имената на вицепремиера Цветан Цветанов, на еврокомисаря Кристалина Георгиева, както и на самия премиер. В крайна сметка двама министри от ГЕРБ - Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, влязоха в надпреварата и спечелиха битката за "Дондуков"2.

За първи път Народното събрание беше във ваканция заради вота с мотива парламентарната трибуна да не се използва за предизборна агитация. След първия тур на изборите заседанията на парламента бяха подновени, но имаше проблеми с осигуряването на кворум в пленарната зала заради предстоящия балотаж. Ситуацията се нормализира след втория тур.

След изборите се промени конфигурацията на мнозинството в парламента - "Атака" окончателно оттегли подкрепата си за управляващите. Отиващата си година обаче оставя много неизвестни за националистите - парламентарната им група намаля до "санитарния минимум" от 10 души. Само за последните няколко месеца 10 депутати напуснаха групата.

В същото време лидерът на РЗС Яне Янев, който по време на предизборната кампания искаше оставката на премиера, впоследствие декларира подкрепа. Така с гласовете на ГЕРБ и независими бяха приети бюджет 2012, бюджетът на здравната каса, както и бюджетът на държавното обществено осигуряване, където беше заложена предложената от правителството пенсионна реформа.

Основното в нея е възрастта за пенсиониране за всички категории труд да се увеличава от 1 януари 2012 г. с по четири месеца всяка година до достигане на 63 години за жените и 65 години за мъжете. Тези текстове предизвикаха социално напрежение, стигна се и до национален протест пред Народното събрание, а социалният министър получи "жълт картон" от премиера. След приемането на закона за бюджета на ДОО президентът наложи вето, което мнозинството преодоля в пленарна зала, а от левицата и ДПС сезираха Конституционния съд.

"Гореща" парламентарна тема през годината бяха предложените от правителството промени в Закона за дипломатическата служба. На 23 ноември Конституционният съд обяви за противоконституционни текстовете, с които не се позволява на сътрудниците на ДС да се назначават за посланици или да заемат ръководни постове в МВнР.

През новата 2012 година ще стане ясно дали ще се стигне до промяна в Конституцията, свързана с пакта за финансова стабилност. Промените в основния закон предвиждат данъците да могат да се променят или да се въвеждат нови с мнозинство от две трети.

Непосредствено преди коледните празници от ГЕРБ отправиха покана към политическите сили в Народното събрание и независимите депутати за нов кръг от консултации по пакта "Дянков".

Приоритетен закон през новата сесия на парламента ще бъде този за гражданската конфискация, който има отношение към междинния и окончателния доклад по механизма за оценка и сътрудничество на Европейската комисия в правосъдието и вътрешен ред и сигурност.

(БТА)