Защо Борисов иска да е като Сапатеро и Меркел

Премиерът Бойко Борисов поиска категорично втори премиерски мандат в края на отиващата си 2011 година.

"Защото съм най-силен в момента". Тази реплика на министър-председателя недвусмислено показва политическата ситуация след изборите, спечелени от ГЕРБ, въпреки протестите и социалното напрежение в страната.

Въпросът е обаче прекалено силен ли е Бойко Борисов или останалите политически партии са прекалено слаби и ще му дадат втория мандат на тепсия.

Изборните резултати и процесите в някои партии показаха, че ГЕРБ няма сериозен политически опонент, който да е ясна, силна алтернатива на сегашното управление.

Вътрешнопартийните противоречия изяждат партиите, което е добре дошло за премиера Борисов.

Една от партиите, която изпя последната си песен на изборите, е "Атака". Националистите подкрепяха категорично ГЕРБ, лидерът й Волен Сидеров пък беше наричан "пудела на Борисов". Но показните акции на "Атака" пред джамията "Баня баши" не само доведоха до недоволство и отлив на избиратели, а и до развод с ГЕРБ.

Последва развод и в личностните отношения между Волен и съпругата му Капка, а доведеният син Димитър Стоянов поиска оставката на лидера. Разбира се, за да бъде пълен сюжетът на семейно-политическата драма, беше замесено името на Деница Гаджева, която е спрягана за любовница на Волен Сидеров.

И оттук последва лавинообразен отлив на депутати и сега парламентарната група на "Атака" е на критичния минимум. Вече има заявки, че тя ще се разпадне, а отцепниците ще си направят своя. Което със сигурност ще прати националистите в историята, тъй като шансът им да се доредят до нов парламент е нулев.

Пуделът на Борисов подви опашка и премиерът "натисна педала, който се оказа Яне Янев". Лидера на РЗС внезапно го осени любов към министър-председателя, подкрепи Росен Плевнелиев на втория тур, а сега удрят рамо на управляващите в парламента. А шепата останали симпатизанти на т. нар. консерватори се чудят дали да уволняват "мутрата" и "мафиота" Борисов.

Пълен крах на изборите претърпя "Синята коалиция", което явно показа, че хората все по-трудно припознават синята идея. Представянето на Румен Христов на президентските избори беше невиждан провал.

Нечестната игра на лидера на СДС Мартин Димитров, който загърби Костов и потърси "по-широко" дясно обединение, беше наказана. Противоречията между СДС и ДСБ вече не са тайна за никого, а крехкият съюз "Синя коалиция" най-вероятно ще се запази до края на мандата на това НС, за да може все пак сините да имат парламентарна група.

Докато обаче не бъдат изгладени най-сериозните противоречия между двете партии, има реален риск тази група да не функционира след края на мандата на парламента.

Ако погледнем резултатите от изборите, привидно най-големият опонент на Бойко Борисов е БСП. Защо обаче премиерът не се страхува от Сергей Станишев? Защото вътрешнопартийните конфликти при червените тепърва предстоят.

Не случайно премиерът хвърли ръкавицата и уж между другото заяви, че президентът Георги Първанов, чийто мандат изтича през януари, има премиерски амбиции. Първанов не го отрече, а отвърна само, че Борисов е предрекъл победа на БСП на парламентарните избори.

Да, ама ако БСП е първа политическа сила на парламентарния вот, обикновено лидерът на партията става министър-председател. И тук идва въпросът дали Първанов ще атакува и ще измести Сергей Станишев.

Държавният глава вече категорично заяви, че след изтичането на мандата му ще се завърне в партията. Едва ли обаче ще се задоволи да седи на последния ред на партийната скамейка и тепърва ще сме свидетели на вътрешни конфликти при социалистите.

Борисов сам определя за свой опонент лидера на ДПС Ахмед Доган. Той разчита на твърд електорат и със сигурност ще намери място и в следващия парламент. Кого обаче ще целуне Доган на следващите избори, за да разклати увереността на премиера в спечелването на втори мандат? И дали целувката ще бъде искрена и страстна, за да се разчита на успех.

Тук на ход е Сокола, който чрез своя заместник Лютви Местан прокара линия и за друг сценарий, а именно за сближаване с ГЕРБ. Местан заговори за "политическа алтернатива на еднопартийното управление" още през следващата година и за "сформирането на кабинет на националното спасение, тъй като кризата налага толерантността да стане водещ принцип на правене на политика".

Борисов засега се "опъна" на тази теза и я разчете като "искаме да се съберем да покрадем пак". Но при една бъдеща ситуация може прочитът да бъде коренно различен и обяснение ще бъде дадено без значение, че ще противоречи на нормалната човешка логика.

Като зараждаща се алтернатива на Бойко Борисов може да се припознае неуспелият кандидат за президент Меглена Кунева, чийто резултат на изборите обаче беше определен от анализатори като феномен. Тя събра без партия зад гърба си около 500 хиляди гласа – подкрепа, която Кунева сега иска да материализира в гражданско сдружение.

Тук обаче идва и нейният проблем. За да провежда реална политика и да участва в избори, това движение трябва да прерасне в партия. А точно срещу политическите партии беше насочена цялата й предизборна кампания.

Липсата на нови лица и излизането на преден план на вече "изтъркани" жълти кадри от НДСВ също може да се окаже проблем за създаването на силна алтернатива на Борисов.

Докато политическите партии не разберат, че вътрешнопартийните им трусове трябва да отстъпят място на реално провеждани политики, които да бъдат разпознати от гражданите, безалтернативността все повече ще набира скорост. И ще дава сила на Борисов да иска втори премиерски мандат "като Сапатеро, Аснар, Меркел...".

А дяволчето вече се обажда сред много българи, а те трябва да имат демократичното право да избират.