Германия и Меркел – неохотните лидери на Европа

Във Великобритания политическата сцена е почти воинствена и арена на множество конфронтации, като според някои това е признак за “жива” демокрация. В Германия положението е далеч по-различно, отбелязва БиБиСи – почти невъзможно е звездата на която и да е партия да блести прекалено ярко, а политическите процеси са мудни, дори на моменти отегчителни.

За повечето германци обаче това дава комфорт предвид тъмното нетолкова далечно политическо минало.

Когато Ангела Меркел пое властта и стана канцлер на най-голямата европейска икономика, тя обичаше да говори за политика на малките стъпки. 10 години по-късно тези стъпки се превърнаха в големи крачки.

Всеки път в последните години при провеждането на срещите на върха на ЕС е ясно коя е безспорната кралица – г-жа Меркел. Но в началото тя не държаше да носи тази корона.

Преди 7 години еврозоната не беше пожалена от жестоката глобална криза, но Германия не предприе мигновени действия, не пое инициативата. Всички от финансовите пазари, европейските институции, страните от еврозоната до Съединените щати настояваха за намеса на Берлин. Настояваха Меркел да поеме лидерската роля в този кризисен момент.

Но Германия още не може да се отърве от горчивия спомен за политика, който реши да бъде водач, световен лидер – фюрера Адолф Хитлер.

Неслучайно след краха във Втората световна война Германия се чувства далеч по-конфортно като част от големи съюзи – ЕС, еврозоната, ООН, НАТО. Но постепенно нагласата на германския политически елит и германското общество като цяло е страната да поеме новата роля на лидер, а да не бъде просто част от общото.

След като стана ясно, че Меркел е поискала среща с новия гръцки премиер в понеделник в Берлин, медиите бяха категорични, че Алексис Ципрас е бил привикан, а не поканен на тази среща.

Канцлерът пое и водещата роля на дипломатическата сцена по отношение на Русия. Франция също беше на представена на преговорите в Минск, но според източници на БиБиСи разговорите бързо са преминали на руски език (който Меркел говори свободно) и това е довело до естествено изолиране на френския президент Франсоа Оланд.

В тази връзка се появиха съмнения, че Меркел поставя интересите на страната си пред тези на целия ЕС и не притиска достатъчно Путин заради тесните бизнес взаимоотношения между Германия и Русия. Позицията й за строги мерки за икономии в намиране на изход от кризата в най-тежко затъналите държави също е обект на сериозни критики.

При все това Европейският съюз изглежда приема за напълно нормално да бъде ръководен от германски политик. Което е наистина впечатляващо развитие, предвид това, че съюзът се заражда с основна цел да ограничава влиянието на Германия след края на Втората световна война.

Десетилетия наред германците живеят в сянката на позора и срама от двете загубени войни в началото на 20-ти век, но вече имат самочувствието на европейски лидери. И това до голяма степен се дължи на Ангела Меркел.

Наричат я “Желязната Анджи”, но също така и “Мути” (“Мама”). Властен водач, с ореол на обикновена, скромно живееща жена.

Това е трети мандат за Меркел като канцлер и едва ли през 2017-та година тя отново ще се кандидатира. А намирането на лидер от такъв калибър няма да е никак лесна задача.