Златната младеж на Русия: Навсякъде е по-добре от Рашка!

Наричат ги "златната младеж" на Русия” - децата на днешните елити, на олигарсите и чиновниците. Но дори те, които имат всичко, все по-често казват, че виждат бъдещето си другаде. А това е болезнен проблем за властта. Дойче веле публикува със съкращения коментар от Александър Плюшчев.

Бурната реакция в социалните мрежи на някоя глупава реплика на известен човек е нещо обичайно в наши дни. Такива са времената - общественото лицемерие и морализаторството, които от ден на ден все повече укрепват позициите си в Русия, хем се присмиват на западната политическа коректност, хем я използват за свои цели, като непрестанно измислят все нови и нови ограничения.

Скандалът с Елина, дъщерята на бизнесмена Муса Бажаев, която в едно интервю заяви, че "навсякъде е по-добре, отколкото в Рашка", сякаш се вписва в тази схема. Но има и една особеност: този скандал демонстрира - и по-точно имитира - някаква борба срещу непатриотичните нагласи на част от елита.

Който говори лошо за Родината

В Русия се смята, че пейоративната дума "рашка" идва от речника на либералите-космополити, на безродните интелигенти и прочее опозиционно настроена публика. Тъкмо тях имаше предвид министърът на културата, един от най-високопоставените руски чиновници, който произнесе на глас тази дума: "Ето в какво не виждам смисъл: да се снимат филми с пари на Министерството на културата, които не просто критикуват, а направо оплюват избраната власт. Говоря за онези, които правят кино на принципа "Рашка-говняшка". "Впрочем, министърът в крайна сметка беше принуден да се извинява, макар че всъщност само цитираше.

Елина Бажаева сега твърди, че също просто е цитирала човека, който ѝ задавал въпросите. Но представителите на елита - така поне смятат патриотите-ураджии - би трябвало да реагират гневно дори на много по-безобидни реплики към Родината. Така например те на всяка цена са длъжни да поправят събеседника си, ако той каже „в тази страна” вместо „в нашата страна”.

А пък Елина не само не нахокала нахалника, но дори сама възприела неговата мръсна лексика. Че на всичкото отгоре написала в един форум „Рашка” с малка буква. Да не говорим, че в цитираното интервю тя обяснила, че иска да живее в Америка, защото „там има всичко”. Е това ако не е нож в гърба!

Изглежда, че проблемът с младежта, която не иска да живее в Русия, е много болезнен за властта. На това ми обърна внимание главният редактор на сайта на радиостанцията, за която работя. На този сайт публикувахме допитване, което преди това бяхме пуснали и по радиото. Въпросът, който зададохме, гласеше: „Какви са плановете на повечето Ваши познати до 30-годишна възраст - да напуснат Русия или да останат да живеят в родината?”.

В течение на първия час резултатите бяха почти същите, както при допитването в ефир: 80% искат да напуснат, 20% смятат да останат. После обаче последва рязък скок на активността и в рамките само на един час резултатът се обърна наопаки. По същия начин беше фалшифицирано и гласуването в Тwitter. Ние често задаваме и много по-остри въпроси, но на външните сили рядко им се налага да фалшифицират резултатите.

Добре, ще кажете: „либерална” радиостанция. Съвсем друго нещо са си официалните социолози от ВЦИОМ. В своето септемврийско допитване те зададоха един доста йезуитски въпрос: „Представете си, че умре Ваш далечен, богат роднина зад граница, който Ви остави къща и някакво скромно наследство. При това положение бихте ли заминали за чужбина, където да се установите за постоянно?”. Едва 51% от анкетираните на възраст между 18 и 24 години отговарят с твърдо „не”. И то при положение, че напоследък хората далеч невинаги отговарят честно на въпросите на социолозите и все по-често повтарят онова, което властта очаква да чуе от тях. Да, резултатите от допитването на ВЦИОМ не са присъда, но са ясен сигнал, че „бъдещето на нашата страна” не вижда никакво бъдеще за себе си в тази страна.

"Златните деца" на Русия

Дори когато физически остават на територията на страната, децата на днешните елити - на олигарсите и чиновниците - са дълбоко убедени, че имат право на свой собствен свят, на живот по свои собствени правила. Макар че практически имат всичко, те предявяват претенции за нещо повече. И на първо място претендират за правото публично и демонстративно да нарушават онези житейски нагласи и понятия, които би трябвало да са задължителни за такива наши богати съграждани.

„Златната младеж”, която отрано и незабележимо поема вицепрезидентските постове в татковата банка или в уж частната петролна фирма, направо се побърква от мисълта, че - по думите на поета Гребеншчиков - няма какво повече да иска. Не че това е нещо ново - просто публичната демонстрация на това побъркване е опасна за властта, защото разклаща позициите на телевизионните пропагандисти.

Върти се слух, че на чиновниците е наредено да върнат своите деца, които учат в чужбина. Ако е вярно, това е твърде жалък опит да се запази някакъв фасон. И се получава доста нелепо, защото кой ли ще се съгласи да накаже собствените си деца.

Когато в чужбина си купуват вили и дворци, а в Русия все по-често се говори за противобомбени скривалища, не е трудно да се досетим, че сред елитите дори и представителите на по-възрастното поколение вече не са уверени в бъдещето на своите деца в Русия. И затова се опитват да ги укротят: дечица, молим ви, ако искаме да запазим всичко онова, което имаме - дръжте се малко по-кротко. Че ни става все по-трудно да обясняваме поведението ви пред началниците и населението.