От джамиите в Германия: Научихме се да мразим евреи, християни

Много ме е яд на всички онези мюсюлмани, които разкрасяват случващото се в германските джамии, пише блогърът от турски произход Акиф Шахин и разказва какво е преживял като дете в една джамия в Хамбург.

Преди около месец Дойче веле публикува интервю с германския журналист Константин Шрайбер по повод неговата книга "Inside Islam". Шрайбер посетил 13 петъчни молитви в различни джамии в Германия, след което дал за превод текста на проповедите, произнасяни съответно на турски и арабски, и ги представил за анализ на реномирани ислямоведи. Накратко изводите му гласят, че в джамиите често пъти се върши политическа пропаганда, че проповедите насъскват срещу християните, а имамите възпират вярващите да се интегрират в Германия.

В последвалата дискусия редица представители на мюсюлманската общност обвиниха журналиста в тенденциозност. В социалните медии се завъртя специален хаштаг #MeinMoscheeReport („Моите впечатления от джамиите”), под който мюсюлмани споделяха положителното си отношение към проповедите в ислямските храмове.

"Казваха ни, че германците са нечисти"

Блогърът от турски произход Акиф Шахин, който години наред е работил в различни джамии, се включи в дискусията с коментар, публикуван на страниците на „Ди Цайт”. В него той между другото пише: „#MeinMoscheeReport рисува една съвсем различна картина. Там джамиите се оказват лоно на любовта и интеграцията. Докато четях различните туитове, през цялото време си казвах: Красиви картинки рисувате. Само че каква полза има дори от най-красивата картинка, когато реалността извън вашия филтриращ балон изглежда съвсем другояче? Тази акция онагледява големия проблем на настоящата дискусия за исляма и мюсюлманите в Германия: в нея от едната страна е враждебността към исляма, а от другата - славословията за него. Говори се не за проблеми и тяхното възможно решаване, а единствено за това как да бъдат коригирани тежко негативните новини за джамии и мюсюлмани.”

По-нататък в колонката си Акиф Шахин разказва за своята биография и споделя опита си от дългогодишната работа като социален работник в различни джамии в Германия.

Шахин очевидно познава в дълбочина онова, за което пише - и със загриженост за вярата си посочва редица проблеми. За тях става дума и в блога му, който, според самия Шахин, му навлича много критики. А самокритика почти не се чува, пише той и продължава:

„Но без самокритика нищо не става. Тъй че нека аз да направя първата крачка - с един алтернативен и честен разказ за джамиите. Когато бяхме деца, имамът в джамията в Хамбург ни биеше с пръчка, а родителите ни изрично му разрешаваха това. Потрошените кости са част от възпитанието в джамията. Там ни възпитаваха като ислямисти и националисти. Научихме се да мразим евреите и християните. Казваха ни, че германците са нечисти и не беше редно да имаме германски приятели. Имамите ни учеха да се боим от Аллах и от ада. Да обичаме Аллах - за това почти не ставаше дума. Един от имамите имаше афера със своя практикантка, която заряза след година. Друг имам пък посъветва една жена да стиска зъби, когато мъжът ѝ я бие. Защото така доказвала вярата си”, пише Акиф Шахин, като изрично посочва, че това са негови лични спомени и негов личен опит.

„Знам, че за мюсюлманите е болезнено да чуват подобни неща, а един външен човек може би ще види в тези редове и доказателството, че имаме нещо общо с тренировъчните лагери на „Ислямска държава”.

За съжаление в моята младост примери като цитираните по-горе бяха не изключение, а правило в повечето джамии. И до днес в отделни случаи, уви, продължаваме да се натъкваме на такива проблеми. Тези редове причиняват болка и на самия мен, защото трябва да преодолея себе си, за да ги напиша. Но те са необходими, за да възникне дискусия.”

"Проблемите не могат да се решат чрез разкрасяване"

Авторът не се бои да защити вярата си и изрично пише, че в джамиите е имало и продължава да има много хубави мигове и срещи. Но младите мюсюлмани вече бягат от джамиите, твърди Шахин.

„Причина са неатрактивните програми и управите на джамиите, които предпочитат да славословят исляма, вместо да се занимават с истинските проблеми на мюсюлманите. Крайно време е ислямските дружества да вземат насериозно и гласовете на критичните мюсюлмани, вместо само да ги демонизират. Няма съмнение: много джамии вършат добра работа. Но жените все още не се включват достатъчно в тази работа, липсва и религиозна подкрепа на немски език. Накратко: проблемите не могат да се решат чрез разкрасяване, както се прави в #MeinMoscheeReport. А те са дори много по-тежки от описаното от Канстантин Шрайбер”, пише в края на статията си Акиф Шахин.