Да се влюбиш в "Скитница"

Чуем ли за идването на извънземна цивилизация, сме свикнали да си представяме доста мощни оръжия и космически забивки. Е, в новия си проект Андрю Никол няма да ни впечатлява със спецефекти, а ще фокусира вниманието ни върху личните преживявания, които всяко едно вселенско същество усеща.

Историята в „Скитница“ се случва някъде в бъдещето, където една от малко останалите жени – човеци е заловена от извънземната раса. Въпреки че се опитва да се самоубие, за да не се превърне в тяхна пленница, Мелани (Сирша Ронан) е хваната и от нашествениците, приличащи на светкащи медузи, които вкарват свой представител в тялото й, но новото същество избира да остави и човешката душа да живее.

Така две живинки населяват едно тяло. Ситуацията се превръща в шизофренна, особено когато двама мъже – човеци се оказват влюбени – единият в момичето, а другият – в извънземното.

Именно с втората „връзка“ идва сходството и с "Ромео и Жулиета". Познатият сюжет на Шекспир придобива космически измерения. Трагедията на влюбените, принадлежащи на враждуващи фамилии, не спира да се видоизменя със създаването на поредни странни интерпретации.

Стефани Майер, която пише и книгата „Скитница“ още в „Здрач“, доказа предпочитанията си към тази фабула. Екранизацията по новия й роман излиза у нас на 5 април.

Със „Скитница“ писателката ни среща с извънземна цивилизация, която населява човешките души с идеята да съхрани планетата ни зелена и прекрасна. Лошото е, че не си дава сметка, че така се превръща в убиец на хората. Не става ясно какво се случва с животните, дали и те предизвикват интерес на свръхестествените умове, но така или иначе сюжетът ясно показва, че подобна история може да бъде съчинена единствено от представител на хуманоидната раса, тъй като е пълна с хвалебствия за високите достижения, които може да постигне един човек.

Останали съвсем малко, хората по земята успяват да сътворят чудеса и така да се съхранят. Не само това – те дори убеждават едно извънземно, вселило се в техен представител, че човекът е неповторимо създание, което има право да съществува във Вселената. Най-върл техен противник се оказва представител на извънземно, вмъкнато в тялото на изваяната Даян Крюгер.

Андрю Никол неведнъж е показвал интереса си към умовете на бъдещето. Още като сценарист на „Шоуто на Труман“ или като режисьор на „Гатака“ и „Симон“ той се опитва да преоткрие желанието на човека към свръхизобретателство и да го противопостави на неодухотвореното. Също така и иронизира пропадането, объркването на обществото.

В новия му филмов проект леко недоумяващо изглежда държането на Мелани, която пази тялото си от гаджето си и същевременно не дава на извънземното да „изневери“ с новата си любов.

Възможно ли е две същества, принадлежащи на различни светове, да се съберат, ще се установи към края на филма. Все пак, познавайки и предишната история на Майер, се досещаме, че авторката е доста благосклонна към подобни съжителства.