Проклятието на Земята на красивите коне

Един регион в Централна Турция е определян като геоложка „страна на чудесата”. Пейзаж от фантастични еолични стълбове и уникално историческо и културно наследство. Неслучайно Кападокия (в превод Земя на красиви коне) е част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и привлича близо 2 милиона туристи от цял свят всяка година.

Вулкани, изригнали преди милиони години около платото Кападокия, поставят началото на това природно чудо.
То е като благословия за хората от този регион. Но в някои изолирани селища, вулканите са оставали жестоко проклятие пише ВВС.

На пръв поглед селцето Тузкьой не се отличава с кой знае какво от останалите. Трактори и каруци по улиците, работещи хора по полетата, мъжете пият чай и играят табла в кафенетата. Повечето сгради са изградени с характерни жълти камъни, събирани от скалите обкръжаващи селото.

Откакто съществува селището обаче, в него има необичайно висока заболеваемост от остри респираторни заболявания.

Дълго никой не можел да обясни защо.

Причината е открита от д-р Изеттин Бариш, който започва изследвания върху населението на Тузкьой и други две села - Караиун и Сарахидир, още в средата на 70-те години.

„Тогава докторите диагностицираха туберкулоза, което беше често срещано заболяване. Но така и не можеха да разберат, защо традиционното лечение не помагаше на пациентите”, разказва д-р Бариш.

Всъщност се оказало, че хората са жертви на мезотелиома – злокачествена форма на рак, причиняван от азбест. Броят на заболелите бил в стотици пъти по-голям от средното ниво във всяка друга точка на Турция.

Но около Тузкьой няма азбест.

Тогава започнало търсенето на причината и се стигнало до откриването на редкия и сходен с азбеста канцерогенен минерал ерионит, който се съдържа в изобилие в пясъчните скали около селището. А тези скали местните жители използвали за строежа на къщите си.

Така вдишването на вредни частици от ерионита ставало животозастрашаващо лесно.

„Жените често чистят прахта от стените и така вдишват канцерогенен материал. Децата, родени тук, не могат да избягат от мезотелиома дори и да напуснат селото в ранна възраст. Това е жестока болест, причиняваща огромна болка”, коментира д-р Бариш.

Допълнителни изследвания показват, че заболеваемостта сред жители на Тузкьой, напуснали селото и живеещи далеч, дори в Швеция, също е зловещо висока.

Вдигането на проклятието е възможно само по един начин. „Селото трябва да се изсели”, категоричен е д-р Бариш. Но вече 30 години след откритието му, това не се случва.

Изгражда се ново селище в близост до Тузкьой, където няма ерионит. Правителството отпуска средства в помощ на местните хора, след като част от селото е обявено за бедствена зона. Парламентът пък създаде специална комисия, която да реши проблемите на населението.

И въпреки това много хора живеят в опасния район. Някои просто отказват да приемат, че има връзка между камъните, с които са изградили домовете си и раковото заболяване. Други пък просто нямат достатъчно пари, за да се изнесат и да спасят семействата си.

Кметът на Тузкьой е благодарен на сегашното правителство, което е първото, заело с жестокия проблем. Но Юмит Балак е категоричен, че са необходими още повече усилия и най-вече по-сериозно финансиране, за да може трагедията на селото да остане в историята.

Балак иска селото да бъде напълно разрушено и на негово място да бъде засадена гора. Но д-р Бариш е твърдо против тази идея: „Бутането на къщите е безсмислено и опасно. Представете си колко канцерогенен прах ще се вдигне във въздуха”.

Според експерта Тузкьой трябва да се изолира и природата сама да свърши своята работа по заличаването му.