Путин вече не може да скрие катастрофалните разходи за провалената си война

Путин обича да се грижи за себе си. По време на пандемията от COVID госите му трябваше да седят в другия край на дълга маса. Длъжностните лица бяха задължени да останат под карантина една седмица, преди да се срещнат с него. На видеозаснети сесии той се перчеше, като изтръгваше ясни и точни доклади от министрите. Той лаеше на всеки, който не му даваше директен отговор.

Така че тази седмица беше изненада, когато бившият руски телевизионен директор Дмитрий Скоробутов заяви, че всяка новина, която може да разстрои Путин, се филтрира от бюлетините по канала "Россия-1“. Продуцентите очевидно остават след края на вечерното предаване и редактират версия специално за човека, когото наричат ​​"Главния зрител“. Скоробутов, който сега живее в Швейцария, където получи политическо убежище през 2020 г., твърди, че тази практика е била засилена в началото на войната в Украйна. Въпреки че не е безпристрастен свидетел, той заслужава да бъде изслушан.

Едва ли е изненадващо да ни кажат, че политическите лидери често искат да получават информация, която отговаря на техните предпочитания. Но това е различен сценарий. Скоробутов намеква, че екипът на продукцията на "Россия-1“ толкова се страхува да не дразни Путин, че създава вечерен пакет данни за него. В авторитарните държави новините са сила и игрите за ограничаване на достъпа не са ограничени до широката публика.

Монопол върху дневния ред

Путин не е пасивен зрител. Когато започна войната в Украйна през 2022 г., той разчиташе на доклади от генерал-полковник Сергей Беседа, началник на пета служба на ФСБ, който го увери, че украинската съпротива ще бъде незначителна. Това бързо се оказа коренно погрешно.

Беседа беше отстранен от поста си и вероятно за известно време арестуван. Но истината беше, че той само търсеше доказателства, които да подкрепят това, в което знаеше, че Путин вярва и което искаше да чуе. Може би Путин осъзна, че наказването на Беседа ще навреди на морала на политическата полиция и Беседа скоро се върна на работа. Сега той функционира като съветник на директора на ФСБ.

Най-известното твърдение за дезинформация на руски владетел се появи, след като Екатерина Велика предприе пътуване по Днепър, за да инспектира териториите, които нейният любовник Григорий Потьомкин беше завладял. На брега на реката стояха ликуващи селяни пред проспериращи ферми. Историята беше, че селяните всъщност са били войници на Потьомкин, а сградите - просто сценични декори.

Всъщност това вероятно е била легенда, измислена от враждебно настроен чужденец. Потьомкин е постигнал големи победи и не е имал нужда да лъже възхищаващата се императрица, която е споделяла леглото си с него.

Но казването на истината на властта несъмнено е било проблем при по-късните управници. Сталин се е обръщал убийствено срещу всеки от обкръжението си, който изглежда се е отклонявал от вече подкрепяните от него аналитични линии. Всъщност не е било необходимо да се отклонява, за да нареди арест. НКВД (Народо̀н комисариа̀т за вътрѐшни рабо̀ти, бел. ред,) от края на 30-те години на миналия век е свикнал да формулира всичките си доклади по начин, който би отговарял на неговата политика, пише The Telegraph.

Но през май 1941 г. Рихард Зорге, съветски агент, представящ се за нацистки журналист в Токио, информира Москва, че Хитлер е на път да започне операция "Барбароса“. Сталин отхвърля това точно предупреждение и следващия месец почти губи СССР изцяло в полза на Вермахта. Съветите са твърде разсеяни, за да извикат Зорге обратно от Япония. Японците проникват в шпионския му кръг и го обесват през 1944 г.

В случая със Сталин не е имало нужда вестниците или радиото да измислят специфични новини за негово удоволствие, защото целият медиен пейзаж вече е бил в неговите ръце. И въпросителна трябва да виси над твърдението, че телевизионните продуценти захранват Путин с информация, която само той може да види и чуе. Вечерната новинарска програма "Вести“ отдавна е сладкарница само с благоприятни за Путин съставки и, ако Скоробутов е прав, може би ще бъде орязана в негова полза.

Но руската общественост никога не е имала шанс при Путин да получи информация от алтернативна гледна точка. Тенденцията към монопол върху новинарския дневен ред се засилва през последните месеци от официални действия за ограничаване на дейността на уебсайта на социалните медии Telegram, който безспорно беше най-популярният канал за руснаците за обсъждане на ежедневни проблеми без държавна намеса.

Отчаян опит за върховенство

Като ограничава потока от информация, Путин прави последен отчаян опит да запази върховенството си. Времената за него се влошават. Руските жертви на украинския фронт достигат 30 хиляфи на месец. Това е темп, който скоро може да го принуди да обяви силно непопулярна мобилизация на онези млади мъже, които все още не са засегнати от наборната военна служба. Имаше публични протести, когато той направи такъв опит през есента на 2022 г., както е много вероятно да се случи, ако го опита отново.

Междувременно икономическите трудности в Русия се увеличават, тъй като инфлацията излиза извън контрол. Преди две седмици украински дронове бомбардираха Санкт Петербург, втората столица на Русия и родното място на Путин. Те достигнаха и военна база в Чебоксари, на над 450 мили източно от Москва. Дори Луфтвафе не успяха да го направят. Украйна удари петролна рафинерия в Москва вчера.

Руските владетели имат неписан завет с народа си, че колкото и потиснически да са, техен дълг е да осигурят безопасността на Майка Русия. Тези, които не успеят да направят това, както Николай II направи срещу Япония през 1905 г. и Германия в Първата световна война, могат да загубят троновете си. Путин не е заслепен от опасността, подчертана от историята.

Ето защо напоследък той увеличава ракетните и безпилотни офанзиви срещу Украйна. Дори манастирът Печерска лавра, обект на ЮНЕСКО за наследство и едно от местата, които руските националисти като Путин винаги са почитали, е изгорял. Независимо дали Путин се нуждае от екип от телевизионни редактори, които да го обгрижват по време на военната криза, неговият монархически режим е изправен пред екзистенциален проблем - война или мир. И Путин не може да си позволи да позволи на украинците да го разрешат по свои собствени условия.

*Мнението е на Робърт Сървис, почетен професор по руска история в Оксфордския университет. Неговата книга "Августовският преврат: Разрушаването на Съветския съюз и създаването на Нова Русия“ беше публикувана този месец.