Готвят се да ударят интересите на Русия на територията на ЕС?

След рязкото изостряне на ситуацията в Сирия и обвиненията, че руските войски са замесени в нападение срещу хуманитарен конвой и създават в град Алепо положение, доближаващо се до хуманитарна катастрофа, мнозина европейски лидери взеха да загатват за нови икономически мерки с цел оказване на натиск върху Кремъл.

Решение може да бъде взето на наближаващата среща на върха на Европейския съюз, насрочена за 20 и 21 октомври, пише Росбалт.

За най-важен по традиция се смята гласът на Германия, която в момента явно се колебае. В началото на миналата седмица руският посланик във Франция съобщи, че германският канцлер Ангела Меркел била повикала Владимир Путин и останалите лидери от "нормандската четворка" (Германия, Русия, Франция и Украйна) на 19 октомври в Берлин.

Очакваше се руският президент да отпътува натам заедно с френския си колега Франсоа Оланд след преговори между двамата в Париж. Срещата във Франция обаче бе анулирана, а за поканата на Меркел се появиха информации, че тя всъщност не е била отправена (б. ред.: днес германското канцлерство съобщи, че Меркел наистина ще бъде домакин на такава среща утре).

В крайна сметка германският вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" съобщи в края на миналата седмица, че Меркел щяла да убеждава колегите си да наложат нови санкции на Русия. Изданието дори уточни, че германското ръководство предвижда новите мерки за натиск да обхванат самолетостроенето и отбранително-промишления комплекс на Руската федерация.

Нещо повече, Берлин бил срещнал подкрепа от Вашингтон по този въпрос.

По данни на "Франкфуртер алгемайне цайтунг" Меркел и президентът на САЩ Барак Обама са се разбрали американците да подкрепят новите санкции срещу Русия, ако европейците успеят да ги договорят помежду си. Доскоро това щеше да е мощен аргумент, но не и сега, когато от изборите в САЩ ни делят броени седмици. Изходът от битката за Белия дом остава неясен, значи не е сигурно и дали ще има приемственост във външнополитическия курс. Така че Обама днес играе ролята на отиващ си президент - съвсем не е задължително европейците да се вслушват в неговите предложения.

По всичко личи, че става точно така. Европейските лидери май не бързат да въведат нови санкции срещу Русия - независимо от позицията на Обама и Меркел.

Само преди дни американският вестник "Уолстрийт джърнъл", цитирайки източници от европейския дипломатически корпус, увери, че правителствата на много страни от ЕС обмислят методи за въздействие върху Русия и може публично да споделят идеите си още на вчерашната среща на външните министри на страни членки (б. ред.: те разкритикуваха Русия заради действията й в Сирия, но не споменаха за каквито и да било санкции). Британският вестник "Файненшъл таймс" пък заяви, че Лондон, Париж и Берлин са съгласували вече 12 нови руски "кандидати" за индивидуални санкции.

Върховният представител на Евросъюза за външната политика и сигурността Федерика Могерини обаче разсея тези слухове. "Нито една страна от ЕС още не е направила предложение за санкции срещу Русия във връзка със Сирия, макар да имаше много изявления в медиите", заяви тя, преди да замине за срещата на външните министри от ЕС в Люксембург. Еврокомисарката уточни, че дискусии за Сирия със сигурност ще има, но никой не е предложил официално санкции. "Видях много писано за това в печата, но не и на срещите ни", каза Могерини.

Европейски дипломати впрочем не изключват и междинен вариант. Европа стремително напредва към големия изборен цикъл през 2017-2018 г., когато може би предстои смяна на властта във Франция, Германия и още цял куп страни. Следователно нищо чудно "руският фактор" да изиграе своята роля не само във външната, но и във вътрешната политика на ЕС.

Вече от година специалните служби на няколко държави, включително Германия, Чехия и Великобритания, докладват на правителствата си, че Кремъл тясно сътрудничи с европейски популистки десно- и леворадикални партии - от италианската Северна лига и Националния фронт на Марин Льо Пен във Франция до чешките комунисти и антимигрантската "Алтернатива за Германия".

Много от тези партии имат сега доста добри изборни перспективи и настоящите правителства в европейските страни нямат нищо против да съчетаят приятното с полезното, като ударят интересите на Русия на територията на Евросъюза. Няма пречки да се разследват и източниците, от които се финансират издания, близки до тези партии. И ако се открият доказателства за "руската следа", докладвана от тайните служби, ще може да бъдат ограничени възможностите на популистките партии да участват в избори и да излъчват кандидати.

Точно тази тема навярно ще се обсъжда на срещата на върха на ЕС, насрочена за 21-22 октомври. В такъв случай срещу подобен удар по "руските агенти" най-вероятно няма да възразят дори унгарският премиер Виктор Орбан и чешкият президент Милош Земан, чиито контакти с Москва са общоизвестни. Защото фактически ще става дума за действия против политическите им конкуренти.

Първата стъпка между другото бе направена още преди срещата на върха - британците замразиха всички сметки на своя територия на руската телевизия "Раша тудей" (б. ред.: британският вестник "Таймс", цитиран от ТАСС, пише днес, че британската банка "Роял банк ъв Скотланд" се е отказала от тази мярка). Има изгледи европейската контраатака да продължи в същия дух. Въпросът сега е само дали Кремъл има готовност за този обрат и как ще реагира. 

/БТА/