Москва не се отказва: Кремъл иска Беларус да се включи в бойните действия

Най-близкият съюзник на Русия, Беларус, се очертава като потенциален нов фронт в конфронтацията на Кремъл със Запада, тъй като Москва се стреми да укрепи военния си съюз с тази страна, а Украйна заплашва с удари по нейна територия, пише WSJ. По-рано тази година Москва започна кампания за оказване на натиск върху Беларус с надеждата да я използва като трамплин за разширяване на руската война в Украйна или за провеждане на неконвенционални операции срещу членове на Организацията на Северноатлантическия договор, заявиха бивши и настоящи руски и европейски длъжностни лица. Този ход е сигнал, че Москва може би обмисля рискована ескалация на войната, тъй като армията ѝ се мъчи да напредне в източна Украйна, а президентът Владимир Путин се сблъсква с отслабваща вътрешна подкрепа повече от четири години след началото на конфликта. Длъжностните лица твърдят, че Беларус, където Москва разполага тактическо ядрено оръжие, може да бъде ключов фактор в този план.

Беларуският президент Александър Лукашенко заяви, че френският президент Еманюел Макрон, по време на телефонен разговор с продължителност около 90 минути миналия месец, му е съобщил, че Париж разполага с информация, според която Беларус възнамерява да засили участието си във войната. Той каза, че Макрон го е предупредил да не го прави. Съветник на Макрон потвърди разговора, като заяви, че френският президент „е подчертал рисковете, пред които е изправена Беларус, ако си позволи да бъде въвлечена във войната на агресия на Русия срещу Украйна“.

След като Русия използва територията на Беларус през 2022 г. по време на първоначалната инвазия на Москва в Украйна, Беларус до голяма степен остана извън конфликта. Американски официални лица предприеха многократни посещения в Беларус през изминалата година в опит да откъснат страната от Русия. Вашингтон отмени санкциите срещу беларуския калиев карбонат и насърчи съседните държави да направят същото, като позволи износ, който би донесъл известни приходи на страната, изпитваща финансови затруднения.

Лукашенко, от своя страна, също освободи около 500 политически затворници след разговори с американски официални лица.

"Влизането във войната би било в противоречие със стратегическите цели на Лукашенко, които изглежда са свързани с подобряването на отношенията му със Запада", заяви Александър Пирозников, основател на Източноевропейския стратегически форум – мозъчен тръст и консултантска фирма, фокусирана върху Русия и Беларус.

Наскоро обаче Беларус продаде бензин и други рафинирани нефтопродукти на Москва, тъй като се сблъсква с нарастващ недостиг на гориво след украинските атаки срещу руската нефтена и рафинерен инфраструктура. Москва също така все по-често използва наземни станции за дронове на беларуска територия, за да насочва дронове, изстреляни от Русия, по-навътре в Украйна. В момента в Беларус са разположени около 2 000 руски войници.

Подкрепата на Беларус привлече вниманието на Украйна,

а украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Киев ще нанесе удари по наземните станции в Беларус, ако страната продължи да позволява на Русия да ги използва. Станциите са били използвани при неотдавнашните руски удари по Ривне, Житомир и Волин в Украйна, заяви Зеленски.

В интервю за украинската телевизия Зеленски предупреди, че ако Лукашенко не унищожи станциите, тогава „ние ще унищожим всичко“.

Подкрепата на Беларус за Русия може да превърне страната в украинска цел, което ще я направи уязвима към подобни атаки, каквито Киев провежда дълбоко във самата Русия, прекъсвайки веригите за доставки и нанасяйки щети на нейната промишлена база.

Въпреки това Русия засилва натиска върху Беларус, заявиха бивши и настоящи руски и европейски длъжностни лица. Исканията на Москва включват използването на беларуска територия за провеждане на атаки с дронове срещу Украйна, разширяване на фронтовата линия на запад и отвличане на украинските войски от районите с по-висок приоритет на изток. Като алтернатива Беларус би могла да бъде използвана за операции срещу съседите ѝ от НАТО.

Миналият месец Зеленски заяви, че Киев е получил подробности за комуникациите между руски и беларуски длъжностни лица, които сочат, че Москва обмисля да използва Беларус за потенциални военни операции или в Украйна на юг от страната, или в балтийските държави на север от нея.

Миналият месец Русия и Беларус проведоха съвместни ядрени учения, а руските сили транспортираха ядрени бойни глави до полеви позиции на беларуски балистични ракети. Министерствата на отбраната на двете страни публикуваха видео, на което според тях се виждат камиони, извозващи ядрени бойни глави от складове и доставящи ги на беларуските войски.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че руските въоръжени сили провеждат операции:

"Беларус не участва."

Няма индикации, че Русия планира в най-близко бъдеще да използва Беларус за военна операция, но възможността е на дневен ред, заявиха източници, запознати с въпроса. Изданието пише още, че такова действие не би било непременно конвенционална военна атака. То би могло да бъде атака, насочена към тестване на отбранителните системи на НАТО или към подкопаване на подкрепата за Украйна, както например когато миналото лято 20 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на Полша от Беларус.