Военен проблем за Москва: новите тактики не носят очаквания пробив

Способността на руската армия да провежда успешни наземни атаки постоянно намалява. Въпреки че адаптира тактиките си от мащабни атаки към малки екипи за проникване от двама души, а след това към хибридни механизирани атаки, руските сили постоянно биват осуетявани от украинските дронове. Тези дронове засичат и пречат на руското настъпление, като често унищожават цели атакуващи сили, преди те да успеят да постигнат значими успехи. Това води до големи загуби, без да се постига значително териториално придобиване. Вследствие на това Русия изглежда преминава към по-оборонителна позиция, укрепвайки настоящите си линии, като същевременно прибягва до информационни операции, за да обяви фалшиви победи. Докато Русия не успее да противодейства на подкрепената от дронове отбрана на Украйна, тя остава затворена в цикъл от скъпоструващи и безрезултатни атаки, пише за Forbes Викрам Митал.

Макар дроновете и другите съвременни технологии да са оформили бойното поле в конфликта между Русия и Украйна, войната остава по същество човешко начинание. В крайна сметка територията се превзема и удържа от войниците на земята. Поради това настоящата руска офанзива изисква от войските ѝ да напредват през все по-смъртоносните украински отбранителни линии. В хода на войната обаче способността на Русия да провежда успешни наземни атаки постепенно е намалявала. Последните доклади сочат, че руската армия се затруднява да поддържа напредъка си и в някои райони е отстъпила позиции пред украинските контраатаки.

В отговор на това руските сили експериментират с различни тактики за атака в опит да възвърнат инерцията си. По-конкретно, през последните няколко месеца те са опитвали както прониквания с малки единици, така и ограничени механизирани атаки. Първият подход цели да избегне засичане чрез разпръскване на войниците в малки екипи, докато вторият разчита на скорост, числено превъзходство и бронирана защита, за да пробие украинските отбранителни линии. Въпреки тези промени, резултатите са до голяма степен едни и същи. Руските сили биват засичани по време на настъплението си, прекъсвани от украински дронове и им се пречи да постигнат значими успехи.

Украинските дронове принудиха руската армия да се откаже от мащабните, масирани бронирани атаки, характерни за съветската доктрина. Вместо това руските сили сега разчитат на прониквания с малки единици, провеждани от пехотни войници или с използване на леки търговски превозни средства като мотоциклети и АТВ-та. Размерът на тези групи постепенно намалява през последната година. Първоначално тези единици за проникване бяха с размерите на взвод, но по-големите формирования бяха лесно засичани от украинските дронове. В резултат на това руските сили преминаха към единици с размерите на отделение, а след това към огневи екипи. Сега руските сили изглежда провеждат тези прониквания с екипи от по двама души, като няколко екипа напредват едновременно с надеждата, че поне някои от тях ще успеят да пробият.

Неотдавнашно видео, публикувано от украинската единица „Wolfhound“ към 57-а отделна моторизирана пехотна бригада, показва, че руските сили изпитват затруднения при провеждането на прониквания дори с екипи от по двама души. Видеото показва руски моторизиран стрелкови взвод, разделен на екипи от по двама души, които се опитват да проникнат в посока Вовчанск. Войниците се движат предпазливо, използвайки гори и сгради за прикритие и скриване. Операторите на дроновете „Wolfhound“ засякоха екипите, докато те изпълняваха мисията. Някои от войниците се опитаха да избягат, други потърсиха укритие в сгради, а трети се опитаха да свалят дроновете. Въпреки тези усилия украинските дронове успяха да убият или ранят 26 руски войници.

Дори когато руските сили постигат успех, тези тактики за проникване носят само временни ползи.

Ако руски отряд установи предна позиция, той се нуждае от постоянен приток на дронове, храна, вода и муниции. Тези мисии за презареждане често стават мишена на украински дронове, което постепенно отслабва позицията. С течение на времето тези позиции или се изоставят, или се влошават до такава степен, че могат лесно да бъдат освободени от украинските сили. През май 2026 г. украинските сили започнаха контраофанзива, с която освободиха приблизително 250 квадратни километра територия, държана от тези малки руски прониквателни екипи.

Тъй като тактиките за проникване като цяло се провалят, Русия наскоро се опита да се върне към ограничени масирани атаки. Подобно на тактиките, по които руските сили традиционно са обучавани, тези атаки разчитат на скорост и инерция, подкрепени от артилерия и дронове. Въпреки че атакуващите сили често понасят значителни загуби, по-големият брой на участващите войници може да позволи на някои от тях да проникнат през украинската отбрана. Освен това използването на бронирани и небронирани превозни средства осигурява по-голяма мобилност и защита в сравнение с малките групи за проникване.

Русия е предприемала подобни хибридни механизирани щурмове с различни комбинации от бронирани и небронирани превозни средства. Това включва руска атака в посока Купянск на 7 май, в която участваха една бронирана бойна машина и 12 превозни средства за всякакъв терен. През март руските сили също предприеха атака срещу Костянтиновка, подкрепена от два „зашити“ танка. И в двата случая атаките приключиха много бързо, след като бяха засечени и отблъснати от украински дронове.

Основното предизвикателство при този подход е, че руските сили са до голяма степен ограничени до пътищата, които се наблюдават постоянно от украински разузнавателни дронове. Веднага щом атаката бъде засечена, украинските сили наводняват района с ударни дронове, които се държат в готовност за изстрелване. Въпреки че атакуващите сили може да се придвижват бързо, украинските подразделения често успяват да изстрелят достатъчно дронове, за да осуетят атаката, преди тя да успее да постигне значителен напредък.

Макар това да изисква голям брой дронове, Украйна не изглежда да изпитва недостиг от тях.

След като както проникванията на малки подразделения, така и механизираните атаки се провалят, руската армия се оказва в несигурно положение. Макар руските сили исторически да са понасяли големи загуби в замяна на оперативни постижения, те все по-често се оказват неспособни да превземат и да укрепят нови позиции. Тежките загуби без напредък създават присъщо предизвикателство за всяка армия, провеждаща настъпателни операции.

Предвид тази ситуация Русия изглежда преминава към по-отбранителна позиция. Руските сили укрепват настоящите си линии с препятствени пояси и логистични коридори, като същевременно прилагат мерки срещу дронове, за да защитят тиловите си позиции от украински дронови атаки. На практика тези усилия печелят време, докато динамиката на бойното поле се промени по начин, който подкрепя възобновяването на настъпателните операции. Такава промяна най-вероятно би дошла от въвеждането на нова технология, която ограничава ефективността на украинските дронове, или от по-широка промяна в руската стратегия.

Тези предизвикателства на бойното поле също така оказват натиск върху руската армия да демонстрира напредък, дори когато териториалните придобивки са ограничени. В резултат на това руската армия изглежда разчита на информационни операции, твърдейки, че е превзела украински градове, въпреки доказателствата, сочещи обратното. Макар че повечето опити за проникване се провалят, малък брой войници често успяват да установят временни опорни точки. Въпреки че на тези сили липсва необходимата численост, за да задържат позициите си, руската армия твърди, че е „освободила“ града. Тези съобщения често са придружени от кадри, заснети с дрон, на които се вижда един-единствен войник, който вдига руско знаме. Между 17 и 20 юни каналът на руското министерство на отбраната в Telegram съобщи, че неговите сили са поели контрол над Юрковка, Нови Донбас, Рай-Олександровка, Кутузивка и големи части от Костянтиновка. Въпреки това Институтът за изследване на войната и подобни групи за военен анализ не са открили достатъчно доказателства, че руските сили действително контролират тези населени места.

Руската армия многократно е адаптирала тактиките си за нападение в опит да възстанови настъпателния си устрем. Тя премина от атаки с размерите на взвод към екипи за проникване от по двама души и от малки прониквания към хибридни механизирани атаки. Всеки подход беше успешно неутрализиран от украинските дронове, които засичаха и прекъсваха руските атаки, преди те да успеят да постигнат значими успехи. Докато Русия не намери начин да премести войските си през украинските отбранителни линии, подкрепяни от дронове, тя вероятно ще остане в капан между скъпоструващи атаки, които не дават резултати, и отбранителна позиция, която жертва инициативата.