Оставката на Стармър разкрива мръсна тайна: Великобритания не може да си позволи войната в Украйна

Сър Киър Стармър се примири с неизбежното в понеделник и подаде оставка като лидер на Лейбъристката партия, а с това и като министър-председател. Оставката се подготвяше от известно време. Макар Стармър да доведе Лейбъристката партия до изумителна и смазваща избирателна победа през юли 2024 г., към септември 2025 г. той вече беше обявен за най-непопулярния министър-председател откакто се провеждат проучвания; това последва след поредица от обратни завои и зле управлявани кризи. След тежки загуби на места в общинските съвети на местните избори през май, Лейбъристката партия действа бързо, за да го отстрани, пише в анализ за RS Иън Прауд, бивш член на дипломатическата служба на Негово Британско Величество от 1999 до 2023 г.

Очаква се бившият кмет на Големия Манчестър Анди Бърнъм да стане министър-председател след вътрешен конкурс за лидерство в Лейбъристката партия. (Лейбъристите запазват мнозинство в парламента, така че запазват правото си да сформират правителство.) Бърнъм бързо ще установи, че не разполага с необходимите средства, за да оздрави обществените услуги, да удвои разходите за отбрана и да продължи да финансира една неспечелима война в Украйна. Той също така ще се изправи пред огромна борба, за да убеди партията си, че съгласуването с администрацията на Тръмп по въпросите на мира в Европа е правилният подход, както от политическа, така и от фискална гледна точка.

До 17 юни Бърнъм не беше член на парламента. Но след като действащ депутат се отказа от мястото си, той спечели последвалите частични избори с огромно предимство. Като министър в кабинета на Тони Блеър, той е безспорно най-популярният политик от Лейбъристката партия и човекът, считан за най-способен да се изправи срещу набиращата сила дясна партия "Реформа".  Прекарвайки девет години извън първата линия на британската политика в Манчестър, Бърнъм си е изградил репутация на човек, който постига резултати и е близък до хората – качества, които Стармър сякаш не притежаваше.

Бърнъм ще трябва да възстанови доверието на обществото, че правителството подобрява живота на обикновените британци на фона на продължаващия приток на имигранти, кризата с цените на живота и епидемията от престъпления с ножове, олицетворявана от понякога насилствените улични протести, последвали убийството на Хенри Новак.

Най-голямото му предизвикателство? Намирането на средства за осъществяване на реална промяна при слаб икономически растеж и държавен дълг от 94% от БВП.

Да се съюзи с администрацията на Тръмп, за да се настоява за мирно споразумение, би било рационалното и реалистичното решение.

Но има уловка. Лейбъристката партия и самият Бърнъм не харесват Доналд Тръмп. През 2025 г., например, бъдещият министър-председател обвини Тръмп, че "вноси нестабилност в света".

Стармър имаше обтегнати отношения с Тръмп през целия си мандат. В нощта преди оставката на Стармър Тръмп публикува в Truth Social, че Стармър напуска поста си, след като "се провали жестоко в областта на имиграцията и енергетиката". Надяваме се, че това беше последната от дългата поредица от упреци от страна на американския президент. Но Бърнъм ще се затрудни да промени сценария в една анти-Тръмп Лейбъристка партия. Кабинетът на Стармър беше пълен с министри, които през годините бяха критикували Тръмп, включително един, който го нарече "отвратителен, жалък, дребен човек".

Отношенията се усложниха още повече след назначаването от Стармър на лорд Питър Манделсън за британски посланик във Вашингтон, което се оказа катастрофална грешка, след като излязоха наяве нови разкрития за дълбочината на връзките му с Джефри Епстийн.

В негова защита трябва да се отбележи, че Стармър положи известни усилия да замаже пукнатините. Посещението на Негово Величество краля във Вашингтон през май предложи рядък лъч надежда, като акцентира върху силните връзки, които свързват Съединените щати и Обединеното кралство.

Въпреки това колебанията в подкрепата на Обединеното кралство за войната на САЩ срещу Иран хвърлиха сянка върху отношенията. Именно по отношение на политиката спрямо Украйна Стармър беше в най-голямо противоречие с американския президент.

Докато Тръмп беше и продължава да е способен да извади на бял свят някои неудобни истини за състоянието на Украйна, а именно, че тя не може да спечели война срещу Русия, Стармър остана истински вярващ в евентуална победа.

Докато Тръмп се срещна с президента Владимир Путин в Аляска и говори с него няколко пъти, Киър Стармър не разговаря нито веднъж с руския президент през двете години на мандата си.

Докато Тръмп се опита да изработи рамката на мирно споразумение между Русия и Украйна, Стармър отхвърли ключовия му аспект – по сложния въпрос за териториалните отстъпки – без да се замисли.

Списъкът е дълъг и не блести с нищо. Стармър се превърна в една от най-големите пречки пред стремежите на Тръмп да сложи край на войната в Украйна, като се присъедини към европейците, които споделят същото мнение.

Бърнъм бързо ще установи, че нещо трябва да се промени. Той не може едновременно да оправи разпадащите се обществени услуги във Великобритания, да удвои разходите за отбрана и да продължи да подкрепя една война в Украйна, която не може да бъде спечелена. Сметките никога няма да излязат.

Той трябва да е наясно, че лидерът на Партията на реформата Найджъл Фараж е близо до Тръмп и прекарва по-голямата част от времето си в обсъждане на предизвикателствата на вътрешната политика, което явно намира отклик сред обикновените избиратели.

През по-голямата част от дипломатическата ми кариера европейските ми колеги редовно отправяха критики относно дълбочината на отношенията на Обединеното кралство със Съединените щати и как това подкопава европейската солидарност. И все пак, в момента позициите на Великобритания и САЩ по отношение на войната в Украйна не биха могли да бъдат по-различни.

След като Великобритания напусна Европейския съюз (ЕС), Бърнъм ще поеме властта с кратък прозорец от възможности да се преориентира към Америка в интерес на европейския мир. Тенденциите във вътрешната британска политика сочат, че това може да му помогне да възстанови популярността на Лейбъристите срещу настъпващия Фараж, като същевременно осигури така необходимите икономии. Съмнявам се обаче, че на Лейбъристката партия изобщо ще ѝ хареса тази идея. Меденият месец на Бърнъм може да се окаже толкова кратък, колкото и възходът му към властта.