Жегата е убила над 25 000 души в цяла Европа тази година

Първите два месеца на лятото в Западна Европа са били най-горещите в историята, съобщи в понеделник климатичният мониторинг на Европейския съюз. Континентът се бори с опустошителни горски пожари и се готви за поредна гореща вълна.

Средната температура за юни и юли е била 21,62 градуса по Целзий (70,9 градуса по Фаренхайт), което е с около 2,79 градуса над средното ниво и надминава предишния топлинен рекорд, поставен през 2022 г., съобщи службата за изменението на климата "Коперник", цитиран от CNN.

Юли е бил и най-горещият месец, регистриран някога за неполярните океани в света, според програмата "Коперник", с рекордно високи температури, установени по протежение на Атлантическия океан и западното Средиземноморие, излагайки на риск морския живот и крайбрежните общности. Условията са били отчасти подхранвани от така наречения "супер" Ел Ниньо, който се е развил в Тихия океан.

Континентът е засегнат от поредица от смъртоносни горещи вълни, като се прогнозират още високи температури за тази седмица. Според данни, събрани от Bloomberg, жегата е убила над 25 000 души в цяла Европа тази година.

Европа е най-бързо затоплящият се континент в света, но е особено зле подготвена да издържи на горещини поради по-старата инфраструктура и липсата на климатизация.

Палещите температури и продължителните суши през юни и юли взаимно се подсилват, създавайки спирала от горещо време, според Саманта Бърджис, стратегически ръководител по климата в Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози.

"С изсъхването на почвите, те губят способността си да осигуряват естествено охлаждане, което позволява на топлината да се натрупва по-лесно", каза Бърджис, добавяйки, че това е "ясен пример за това как изменението на климата засилва екстремните температури".

Нивата на повърхностна влажност на почвата в Западна Европа през юли 2026 г. също са били "значително по-ниски" отколкото през юли 2022 г., последното лято, през което регионът е преживял екстремна суша, с "изключителни до рекордни дефицити" на дъжд и почвена влага във Франция, Испания и части от Германия и Обединеното кралство, установиха учените.

Рекордните летни жеги са създали условия за рекордните горски пожари в Европа, които са разселили стотици хиляди хора и са изгорили над 1,23 милиона акра земя, главно в Испания, Франция и Италия, според доклад на ЕС от 6 август.

Освен обгорената земя, пожарите са имали и по-широк ефект върху целия континент, увеличавайки емисиите и нарушавайки качеството на въздуха, каза

Лорънс Руил, директор на Службата за мониторинг на атмосферата по програма "Коперник".

"По-големите пожари произвеждат повече дим и го впръскват по-високо в атмосферата, което означава, че той може да се разпространи по-далеч и да повлияе на качеството на въздуха не само на местно ниво, но и в по-широкия регион", каза Руил.

Тежките суши също така изсмукаха водата от големите реки на Европа, особено Сена, Рейн и Дунав , заплашвайки енергийните доставки на континента.
Унгария и Румъния бяха принудени временно да спрат ядрените реактори, охлаждани от Дунав, втората по дължина река в Европа, която е претърпяла толкова ниски нива на водата, че кризата може да се наблюдава от космоса.

Ричард Алън, професор по климатология в Университета на Рединг в Англия, заяви пред CNN, че тези рекордно ниски нива на реките вероятно ще бъдат счупени отново в бъдеще и че това "ще бъде само върхът на айсберга".

"Управлението на водните ресурси ще става все по-предизвикателно."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.