Летните жеги са стрес за организма, как да се предпазим?

Летните жеги отново превзеха градовете, а с тях дойде и онзи познат момент, в който въздухът трепти, а всяко излизане навън се усеща като влизане във фурна. Горещите вълни обаче отдавна не са просто повод да си мечтаем за морето или за климатик на пълна мощност. Те са истинско изпитание за организма ни, а подценяването им често изпраща десетки хора в спешните кабинети.

Какво всъщност причинява високата температура на тялото ни?

Когато живакът в термометъра скочи над 30-35 градуса, нашата собствена "охладителна система" започва да работи на извънредни обороти. Тялото се опитва да се охлади главно чрез изпотяване, но с потта губим не само вода, а и ценни минерали и електролити. Сърцето започва да бие по-бързо, за да изпомпа повече кръв към кожата, където тя да се охлади. Точно затова при жега се чувстваме толкова отпаднали, сякаш сме тичали маратон, докато просто седим на едно място.

Първите алармени сигнали на организма са главоболие, световъртеж, гадене, сухота в устата и необичайна отпадналост. Ако ги пренебрегнем, бързо може да се стигне до топлинно изтощение или, още по-опасното, до топлинен удар. При него терморегулацията на тялото просто блокира, температурата му се покачва за минути и това вече е състояние, което изисква незабавна медицинска помощ.

Високите температури увеличават опасността от инфаркти и инсулти

Продължителните летни горещини крият сериозен риск за здравето, особено за хората със сърдечносъдови заболявания. За това предупреди началникът на Клиниката по инвазивна кардиология в УМБАЛСМ "Пирогов" д-р Иван Мартинов.

По думите му в спешните кабинети все по-често постъпват пациенти с обезводняване, топлинен удар, ниско кръвно налягане и колапси. 

"По-тежките случаи са при хора с хронични сърдечни заболявания, които се декомпенсират под влияние на жегата, обезводняването и неспазването на режима и терапията", каза докторът пред Нова Нюз.

Високите температури увеличават опасността от инфаркти и инсулти. 

"Основният риск се дължи на обезводняването. Повишава се сърдечната честота, разширяват се кръвоносните съдове и спада артериалното налягане. Всички тези промени може да доведат до влошаване на съществуващите сърдечни заболявания, а в по-тежките случаи – до миокарден инфаркт“, предупреди д-р Мартинов.

Той призова хората с хронични заболявания, диабет и сърдечносъдови проблеми да търсят медицинска помощ още при първите симптоми на неразположение. 

Опасност крият и т.нар. тропически нощи, при които температурите не падат под 20 градуса. 

"Те затрудняват възстановяването на организма след дневните горещини и допълнително влошават състоянието на хората с хронични заболявания", посочи кардиологът.

Как правилно да се предпазим в най-горещите часове?

Най-важното правило е елементарно, но често го нарушаваме: избягвайте прякото слънце между 11:00 и 17:00 часа. Ако ви се налага да излезете точно тогава, потърсете сянката, носете шапка с широка периферия и слънчеви очила.

Облечете се умно. Изберете широки дрехи от естествени материи като памук или лен и заложете на светлите цветове, които отблъскват слънчевите лъчи. Тесните и синтетични материи действат като парник и пречат на кожата да диша.

Особено внимание изискват децата и възрастните хора. При малките деца терморегулацията все още не е напълно развита, а при възрастните усещането за жажда често намалява, което ги прави изключително уязвими към бързо дехидратиране.

Никога не оставяйте деца или домашни любимци в паркирана кола, дори "само за пет минути". 

Практичните съвети на лекарите

Лекарите са категорични, че пиенето на вода е първият ни щит срещу горещините. Не чакайте да почувствате жажда, защото тя вече е знак за лека дехидратация. Пийте вода регулярно, на малки глътки през целия ден. Отлична работа вършат и айранът с щипка сол, който възстановява изгубените натриеви соли, както и хладките билкови чаеве.

Избягвайте обаче леденостудените напитки. Тяхното изпиване прави шок за стомаха и всъщност кара тялото да хаби допълнително енергия, за да ги затопли, което повишава вътрешната ни температура. Забравете и за алкохола, силното кафе и сладките газирани напитки в жегата – те действат диуретично и бързо изцеждат течностите от организма.

Що се отнася до храненето, заложете на лека храна. Забравете за тежките, мазни и пържени ястия, които затормозяват храносмилането. Сезонните плодове и зеленчуци като диня, пъпеш, краставици и домати са перфектен избор, защото съдържат огромно количество вода и естествени витамини.

Внимавайте и с климатиците у дома и в колата. Лекарите съветват разликата между температурата навън и тази в помещението да не бъде повече от 7-8 градуса. Рязката промяна, когато излезете от 18 градуса на 38 навън, е огромен стрес за сърдечно-съдовата система и често води до настинки, схващания или дори вирусни инфекции в разгара на лятото.