Северна Македония гневна заради цар Самуил: Гърция и България са в съюз срещу нас

Напълно очаквано, след като Гърция се съгласи да ни върне останките, за които се предполага, че принадлежат на средновековния владетел цар Самуил, Северна Македония беше обзета от гняв. Предстоящата официална церемония в Солун и последващото пренасяне на реликвите в София засегнаха една от най-чувствителните теми в регионалната история, провокирайки остри коментари от експерти и медии в западната ни съседка.

На заден план останаха дипломатическите детайли около реципрочната размяна на исторически артефакти между Атина и София. В Скопие фокусът бързо се измести върху въпроса за историческото наследство и върху пълното мълчание на официалните държавни институции.

Някои медии отбелязват, че България на практика поставя условие Северна Македония да се откаже от цар Самуил в своята история, за да се съгласи РСМ да стане страна-членка на ЕС.

"Спектакълът“ около предаването на тленните останки на македонския цар Самуил за пореден път потвърждава съществуването на политически заговор, за "съюз" между Гърция и България срещу Македония", пишат от MKD.mk.

Политически нападки и обвинения в тайна дипломация

В политическите среди новината се превърна в повод за подновяване на вътрешнопартийните остри критики и търсене на политическа отговорност. Редица публични фигури бързо потърсиха виновници за ситуацията, в която Северна Македония остана единствено пасивен наблюдател на междудържавното споразумение между нейните съседи.

Преговорите между България и Гърция по този въпрос продължават с години. Управляващата сега партия ВМРО-ДПМНЕ отправи директни питания към опозицията СДСМ относно евентуална задкулисна дипломация, публично поставяйки въпроса: "Съществува ли тайна дипломация между Заев и Радев?" (бел.ред. Зоран Заев е бивш министър-председател на Северна Македония от СДСМ). Представителите на партията свързаха събитията с предишни политически решения и отстъпки, изразявайки опасения за сключени задкулисни уговорки.

"Изявлението на Венко Филипче - "първо българите в Конституцията, а след това всичко останало" - е доказателство, че той се съгласява с ново предателство", се посочва в изявлението на ВМРО-ДПМНЕ. "Венко Филипче защитава български позиции, вместо македонските интереси. Затова е напълно основателно да се попита: Има ли тайна дипломация между старите приятели Зоран Заев и Румен Радев? Има ли комуникация и срещи помежду им? Защо иначе Венко Филипче поднася подаръци на Радев и на българската политика на тепсия, без да защитава македонската национална идентичност? Дали зад срива на тези позиции не стои нова бизнес сделка? Това са основателни въпроси, на които Венко Филипче трябва да отговори."

Напрежението в медийните среди беше допълнително подклаждано от коментари за евентуални компромиси спрямо културното наследство, включително с крайни остри реакции като тази, публикувана в Vecer.mk:

"Ако беше Заев, и крепостта в Охрид щеше да им даде".

В тази публикация, която проследява как се е стигнало до връщането на останките на владетеля у нас, се отбелязва:

"Цар Самуил е средновековен македонски владетел, управлявал Самуиловото царство от 997 до 1014 г., чийто политически и духовен център е бил в Охрид."

Експертите се съмняват в автентичността и правното основание

В научните среди реакциите варираха от пълно оспорване на идентификацията на костите до критичен анализ на пропусканите геополитически възможности.

Историкът Стойко Стойков, специалист по средновековна история и съпредседател на ОМО Илинден-Пирин, изрази публично силни съмнения относно автентичността на останките, намерени на острова Свети Ахил през миналия век. Според него няма категорични доказателства, че костите принадлежат точно на Самуил. 

В свое изявление за MKD.mk Стойков заяви:

"България няма правно основание да иска тези останки - нито са намерени и изнесени от нейна територия, нито са принадлежали на България, а нито е потвърдено, че тези останки са въобще на цар Самуил".

Той допълни, че този акт ще бъде използван за конкретни цели:

"Това предаване на артефактите ще бъде използвано за пропагандни цели срещу Македония, с която и България, и Гърция имат проблем с признаването на съществуването на македонско малцинство в собствените си държави“.

От друга страна, експертът по стратегически комуникации Миле Бошняковски разгледа казуса през призмата на пропуснатите регионални ползи. В своя подробен анализ за Sloboden Pecat той изтъква, че Атина е взела наивно решение, превръщайки костите в инструмент на националната дипломация, вместо да ги остави в естествения им археологически контекст на Свети Ахил.

Бошняковски посочва съществената промяна в ролята на историческото наследство:

"Със споразумението със София останките се отделят от археологическото пространство, в което бяха намерени, и се пренасят в национален мемориален контекст в българската столица".

Според него изграждането на съвременен музеен център на самия остров е щяло да донесе икономически и туристически ползи за целия Преспански регион, обединявайки трите гранични държави, вместо отново да се разчита на стари практики:  "Вместо останките да станат ресурс за икономическо свързване, те отново се превръщат в ресурс на националната дипломация".

"Дипломатическо-политическото послание е ясно отправено към нас в Скопие. Не смятам, че отговорът от наша страна трябва да бъде поредният балкански спор за това на кого принадлежи Самуил. Но Македония има собствен интерес да участва в културното, научното и дипломатическото осмисляне на това историческо наследство. През последните години не направихме достатъчно, за да създадем общо пространство чрез културна дипломация и конкретни проекти с Гърция, в рамките на които подобни въпроси биха довели до сътрудничество, вместо до нови национални окопи. Що се отнася до отношенията със София, много добре знаем откога средновековната история престана да бъде просто тема за историците и се превърна в част от съвременната политика. Ето защо цялата тази история ми изглежда като пропусната възможност - и то много по-значима от въпроса къде физически ще се намират останките на няколко души", гласи анализът. 

Медийният отзвук и институционалното мълчание

Водещите македонски издания обърнаха специално внимание на липсата на каквато и да е официална позиция от страна на правителството, Министерството на външните работи или Министерството на културата в Скопие.

В друг свой материал MKD.mk акцентира върху факта, че докато софийските институции подготвят официално посрещане на реликвите, македонските власти не са разкрили дали изобщо са били информирани за преговорите или дали са правили опити да бъдат включени в процеса, пишат от Vesti. Медията подчертава с остър тон:

"Липсата на отговор по въпрос с такова историческо и символично значение не прави Македония неутрална - само оставя другите да разказват историята и да вземат решения без нейния глас."

Темата породи и припомняне на постигнатите по-рано компромиси в рамките на съвместната историческа комисия. В публикация на MKD.mk се изяснява, че макар комисията да е приела официалната формулация, според която: "Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българско царство с център в територията на днешна Република Северна Македония", реалните стъпки по промяна на учебните програми и съвместните церемонии така и не са се реализирали на практика.

Развитието на събитията около тленните останки показва как средновековната история продължава да бъде активен фактор в съвременните балкански отношения, а липсата на реакция от страна на Скопие оставя усещането за пасивност в момент на важни за регионалната памет решения.