Няма сделка за президент на ЕС

Няма сделка за президент на ЕС. Засега.

Една от най-напрегнатите си вечери имаха европейските лидери в Брюксел.

Държавните и правителствени ръководители на 27-те страни-членки на Европейския съюз похапваха от „изисканото” меню с една-единствена мисъл в главите си – как да пробутат своите кандидати за президент и върховен представител за външната политика.

Консенсус засега няма. Няма и нищо изненадващо в това.

Тези два поста, създадени по силата на влизащия в сила след две седмици Лисабонски договор, възобновиха с пълна сила традиционните задкулисни борби за надмощие в самия съюз.

Цялата секретност около кандидатите, самото им номиниране и всичко, свързано с избора на президент и външен министър, са притеснителни и някак встрани от широкопрокламираната демократичност и прозрачност в общоевропейската политика.

Бившият латвийски президент Вайра Вике-Фрейберга, която се гласеше за новия президентски пост, дори призова Брюксел „да спре да действа като Съветския съюз... в тъмнина и при затворени врати”.

Въпреки че функциите на президента и външния министър реално ще бъдат чисто административни и представителни, се оформиха няколко лагера, които не са готови на компромис.

Великобритания си иска Тони Блеър. Германия и Франция обявиха, че ще имат общ кандидат, но не го назоваха предварително. Реакцията на останалите беше мигновена – „Не искаме германо-френски диктат!”. И така споразумението се проточи.

Такова все пак със сигурност ще има, като ще станем свидетели на не особено изтънчена политическа сделка.

Ако големите вземат президентския пост, за малките ще остане министерския. Ако президентът на ЕС е дясноцентрист, то външният министър ще е социалист. Същото се отнася и за Запад-Изток и т.н.

Но сделка ще има. Цената й ще остане зад стените на централата на Европейския съвет „Юстус Липсиус” в Брюксел.