Четенето е единственото културно занимание у нас, което бележи ръст след COVID-пандемията

Четем все повече. 60% от българите прочитат средно по 10 книги на година, докато 40 на сто не са прелистили нито една, показва национално проучване.

Четенето обаче е единственото културно занимание у нас, което бележи ръст от COVID-пандемията насам, пише bTV.

От столичната библиотека тази година са взети над 700 хиляди книги - това е с над 10 процента повече спрямо 2023-та. Само за последните 12 месеца читателите в библиотеката са се увеличили с над 22 хиляди души и така достигат до над 100 хиляди регистрирани абонати. 30-годишният Адриан прекрачва прага на библиотеката едва на 9.

"Когато не съм зает с друго – чета“, казва той.

Тази година вече има над 100 прочетени книги. Харесва българските писатели от 20-те и 30-те години на миналия век“.

"Тогава се създават изключителни образци на литературата - един Чавдар Мутафов, позабравен, съпруг на Фани Попова - Мутафова, впрочем изключителен архитект... Един Владимир Полянов с неговите диаболични повести и разкази. Един Кирил Христов - не се намери някой да преиздаде след 90-те години неговите романи“, коментира Адриан.

"Оценяваме както финансовата, така и духовната щедрост“, казват продававите на книги

Столичната библиотека разполага с над милион тома. Тази година най-голям интерес е имало към българските автори на детска литература.

Предпочитания има и към книгите с художествена литература, философия, психология, политика и география.

"Над 60% от нашите читатели са млади хора до 30-годишна възраст и има един ренесанс бих могла да кажа към ползването на библиотеките, защото все повече хора осъзнават стойността и смисъла от съществуването на библиотеките“, коментира д-р Светослава Тончева от сектор "Обществени, естествени и точни науки“ в Столичната библиотека.

"Това, което трябва да се направи е политика в Националната стратегия за култура, каквато ние все още нямаме. Да се разбере, че културата и в частност четенето - това е училището за живота. Ние през четенето разбираме какви можем да бъдем, какви не искаме да бъдем. Разбираме много повече за емоционалния свят, за емоционалната реалност, която не винаги е видима в един консуматорски свят, в какъвто живеем“, коментира Янина Танева, основател на "Фабрика за идеи“.

Въпреки че четем повече все още европейската статистика показва, че България се нарежда на едно от последните места по този показател.