Елитна армия, съставена от гей любовници - Тиванският свещен отряд в Древна Гърция

През 1880 г. в село Хайронея в Централна Гърция гръцки археолози правят забележителна находка: до голяма степен непокътнат масов гроб на 254 древни войници, някои от които са погребани хванати ръка за ръка. Мъжете в този гроб очевидно са били специална група и обикновено се приема, че са били  от Тиванският свещен отряд hieros lochos) - елитна бойна единица, съставена от 150 двойки мъже любовници, сражаващи се рамо до рамо.

Свещената банда е създадена около 378 г. пр.н.е., след като жителите на Тива (в Централна Гърция, северно от Атина) се освобождават от кратък период на управление на регионалната суперсила от онази епоха, спартанците.

Тази елитна единица е била професионална сила от 300 тежко въоръжени пехотинци, които са се сражавали във войните на Тива, в Централна Гърция, на север в Тесалия и на юг в Пелопонес, използвани или като ударни войски, или като отбранителен бастион.

Армия, "съставена от влюбени и техните любими"

Както винаги в гръцката история, доказателствата са проблематични.

Голяма част от тях идват от гръко-римския философ Плутарх, който пише 500 години по-късно, но използва по-ранни източници, сега изгубени за нас. Но дори Плутарх е предпазлив. В текста си "Животът на Пелопид" 18.1-2 той разчита на неясен език, пишейки:

"Някои казват, че тази група е била съставена от влюбени и любовници, тъй като влюбените се срамуват да се държат страхливо пред любимия си, а любимият пред своите любими, и двамата стоят твърдо в опасност, за да се защитят взаимно."

Философът Платон, пишещ стотици години по-рано - вероятно малко преди Свещената група да бъде сформирана около 378 г. пр.н.е. - пише в известния си Симпозиум 178e-179a за това колко добра би била военна сила, съставена от влюбени. Един от говорещите в диалога твърди, че те биха се борили един за друг и за да избегнат позор в очите на другия:

"Следователно, ако можеше да се уреди град или армия да се състоят от влюбени и техните любими, какъв по-добър начин биха могли да организират делата си, отколкото като се въздържат от всички срамни действия и ценят честта в очите на другия? И ако такива хора се бият един рамо до рамо, дори няколко от тях биха могли, за да се изразим, да завладеят целия човешки род. Защото влюбен мъж, който нарушава редиците си или хвърля оръжията си, разбира се, би предпочел да бъде видян от някой друг, отколкото от любимата си. Вместо това той би избрал да умре много пъти. Що се отнася до изоставянето на любимия му или до това да не му помогне в час на опасност, е, няма нищо толкова ниско, че Ерос да не може да го вдъхнови към съвършенство, да бъде равен по природа на най-добрите."

Разграничението, направено в тези пасажи между "любовници" (ерасти или агапонти) и "любим/любима" (еромени или пайдика), отразява факта, че в Древна Гърция сексуалните връзки рядко са били между хора на една и съща възраст.

В Атина първите бракове обикновено са били между мъж в края на 20-те му години и момиче на около 14 години.

По подобен начин хомоеротичните връзки, които са били много често срещани, обикновено са били между по-възрастен мъж и юноша, някъде от около 12 години (според рисунки) до когато юношата започне да си пуска брада.

Ерастите (любовниците) не са били изключително хомосексуални: те обикновено също са се женили и са имали деца (както един ден щели да имат и техните еромени или любими).

Това са били в сексуални връзки, но това не винаги е било открито признавано от историците. Класицистите от 19-ти век най-вече са се стремили да предпазят гърците от обвинението, че са се занимавали с гей секс. Днес тревогата е по-скоро за секса между непълнолетни.

Връзката между ераст и еромен е имала аспект на наставничество, но в рамките на социалните изисквания на времето за известна скромност, тя е била и очевидно сексуална, пишат от The Converastion.

Борят се заедно, спят заедно

Проблемът с тиванската свещена банда е, че еромените е трябвало да са достатъчно възрастни, за да се справят с огромните физически предизвикателства на битката, обикновено запазени за мъже над около 20 години. Това предполага различни социални нрави в Тива от тези в Атина.

В Атина е имало гей двойки през целия живот, включително двама от героите в "Симпозиум" на Платон, но те често са могли да бъдат обект на подигравки. Атиняните особено са смятали, че има нещо срамно в това един възрастен мъж да бъде "пасивен партньор" в гей секса.

Но е възможно нагласите да са били различни в Тива, където гей двойките изглежда са си обещавали любов един на друг в гробницата на Йолай, ероменът или любимият на Херакъл (понякога известен с римското му име Херкулес).

Двойките, които са съставлявали Свещеният отряд, може да са се събрали, когато по-младият е бил юноша и просто са продължили връзката си в зряла възраст. Но все още ли са били сексуални партньори? Пасаж в собствения текст на гръцкия писател Ксенофонт (наречен още "Симпозиум", вероятно написан в отговор на едноименното произведение на Платон) изрично и критично се отнася до войниците, които са се сражавали заедно и са спали заедно.

Така че, вероятно да.

Влюбени, починали заедно

Въпреки че някои древни историци остават скептични, от 19-ти век самата история - независимо дали е истинска или не - е вдъхновяваща за мнозина.

Тиванският свещен отряд става известен със своята сила, дисциплина и свирепост.

Сред най-известните им успехи е важната роля, която играят в победата над някога могъщите спартанци в битката при Левктра през 371 г. пр.н.е., която слага край на спартанското господство.

Мъжете от Свещения отряд на Тива загиват в битката при Херонея през 338 г. пр.н.е., когато Филип Македонски и синът му Александър (по-късно известен на света като Александър Велики) побеждават гръцките сили, водени от градовете Тива и Атина.

Може би тези войници, открити хванати ръка за ръка в масов гроб в Централна Гърция повече от 2000 години по-късно, наистина са били любовници, загинали заедно в окончателното поражение на Бандата.

Днес мястото е маркирано със статуя на лъв - символ на гордостта и силата на тази елитна бойна единица.