Филмът "Немигранти" - когато промяната започва от хората, които остават

Снимки: Венемира Мачева - Dnes.bg

6 / 8

Да останеш в България или да потърсиш бъдещето си другаде? Въпрос, на който мнозина имат категоричен отговор, поне докато не се окажат пред необходимостта сами да вземат това решение. За едни заминаването е шанс за по-добър живот, за други оставането е въпрос на принадлежност, а за трети изборът се оказва далеч по-сложен, отколкото са предполагали.

Именно около тази дилема се развива новият български филм "Немигранти", който тръгва по кината на 6 ноември. Гала премиерата на продукцията се състоя ден по-рано, на 5 ноември, а реакциите на публиката бяха красноречиви. Зрителите не скриха нито смеха си в забавните моменти, нито сълзите си в по-емоционалните сцени, а аплодисментите в края на прожекцията пък си бяха свидетелство за истински въздействащата история.

Режисьорският пълнометражен дебют на Стефан Белов, по сценарий, написан съвместно с Христо Христов и продуциран от Христо Дерменджиев, разглежда една привидно добре позната на българите тема, но я пречупва през личните истории на хора, които се опитват да разберат къде е тяхното място. И те карат да се замислиш, че май изборът не е толкова лесен. Хм, или пък всъщност не е толкова труден? Всичко е въпрос на гледна точка.

Четирима приятели, четири различни житейски пътя

Историята ни отвежда в малко българско градче, което постепенно губи жителите си. В центъра са четирима приятели - Киро, Дани, Стефан и Лили, всеки от които има различни мечти и представи за живота, бъдещето и възможностите пред себе си.

Плановете за заминаване в чужбина поставят приятелството и отношенията им на изпитание. Емоционален изблик на Киро го отвежда в изоставената местна фабрика, където той започва да работи без особено ясна цел. Постъпката му обаче постепенно придобива много по-голямо значение, когато към него се присъединяват и други жители на градчето. И така една лична криза неочаквано се превръща в повод за нещо, което надхвърля проблемите на четиримата приятели.

И тук идва една от най-силните страни на "Немигранти" - различните гледни точки. Всеки от героите има свои основания да мисли и постъпва по определен начин, а зрителят може сам да прецени чия позиция е най-близка до собствените му убеждения.

Важно е присъствието именно на колебанието. Защото в действителността подобни решения рядко са толкова категорични, колкото изглеждат отстрани. Човек може да обича страната си и въпреки това да мечтае и реши да замине. Може да вижда възможностите в чужбина, но да се страхува от всичко, което ще остави зад себе си. Може да е убеден в избора си, докато не се появи нещо, което да го накара да преосмисли намеренията си.

Промяната няма как да настъпи без хора, готови да участват в нея

Една от най-смислените идеи във филма е, че бъдещето на едно място зависи и от хората, които живеят там.

Лесно е да говорим за всичко, което не работи в България, за липсата на възможности, за проблемите, с които се сблъскваме ежедневно. Много по-трудно е да решим какво можем да направим самите ние.

"Немигранти" показва точно тази перспектива - че промяната не се случва само защото я желаем, нито защото чакаме някой друг да я осъществи. Необходими са хора, които да участват в нея, дори когато усилията им първоначално изглеждат безсмислени. 

Това обаче не обезценява решението да заминеш. Възможностите за образование, професионално развитие и по-добър стандарт на живот в чужбина са напълно реални причини човек да потърси щастието си извън родината.

В този смисъл няма универсално правилен избор. Оставането не прави автоматично някого по-достоен, както и заминаването не означава, че е загърбил страната си.

Особено запомнящ се е моментът, в който един от възрастните герои разказва как съпругата и децата му са заминали за Италия, но той е предпочел да остане. Причината обяснява с кратка, но въздействаща метафора - в чужбина би бил "агне в чуждо стадо". Но защо тези думи са по-големи, отколкото изглеждат? Защото в тях има нещо повече от нежелание за промяна. Има страх от загубата на принадлежност, от това да се окажеш чужд на място, което може да ти предложи много, но не непременно усещането за дом. Страх от самотата сред хора.

И точно затова темата не може да бъде сведена единствено до заплати, условия на живот или възможности за развитие, защото при различните хора тези неща имат различна тежест. 

Любовта, която се оказва по-голяма от любовния триъгълник

Романтичните отношения също имат важно място в историята. Има любовен триъгълник, привличане, ревност и решения, продиктувани от силни чувства. Но макар любовните отношения да задвижват част от събитията, те не изместват основната тема на филма.

Защото зад романтичните чувства стои и друга любов - тази към приятелите, семейството, хората, с които си израснал, и мястото, което познаваш като свой дом. Именно тя придава допълнителна тежест на решенията на героите. Понякога не е достатъчно да знаеш с кого искаш да бъдеш. Трябва да решиш и какъв живот искаш да водиш, къде виждаш себе си и какво си готов да пожертваш по пътя към него.

Филмът засяга и още една напълно човешка особеност. Колкото по-силно сме убедени в собствената си правота, толкова по-лесно можем да изгубим представа за последствията от действията си. Героите се поддават на емоциите, действат импулсивно, позволяват на егото и конфликтите да вземат превес. Понякога стигат до решения, които при други обстоятелства може би никога не биха взели.

Но както често се случва и в живота, идва момент, в който всичко това губи значение. Един тежък удар е достатъчен, за да постави на съвсем различна везна споровете, обидите и личните амбиции. Има неща, които са по-силни и по-големи от нас. Неща, пред които нито егото, нито инатът, нито желанието непременно да бъдеш прав имат особена стойност. Тогава човек си припомня кое действително е важно и колко лесно може да го изгуби, докато е зает да доказва собствената си позиция.

Силна актьорска игра и въздействаща визия

Другото голямо достойнство на "Немигранти" е изпълнението. Визуално филмът е много приятен за гледане, с добре изградена атмосфера и кадри, които допринасят за усещането за мястото, където се развива действието. Операторската работа на Мартин Балкански заслужава внимание, предвид значението на средата за самата история. Малкото градче не е просто фон на събитията. То е събитията, за който филмът разказва. А музиката на Асен Христов допълва цялостното художествено оформление на продукцията по особено чаровен начин.

В главните роли влизат Мак Маринов като Киро, Александра Лашкова като Дани, Кирил Недков като Стефан и Мартина Пенева като Лили. Към тях се присъединяват Мария Статулова, Николай Върбанов, Калин Арсов, Лидия Стефанова, Йорданка Йовева, Цветан Тодоров, Мина Каукова и Венцеслав Димитров.

Актьорската игра е убедителна както при младите изпълнители, така и при утвърдените им колеги. Различните поколения се допълват естествено, а присъствието им помага историята да излезе извън проблемите на четиримата приятели и да обхване преживяванията на една по-широка общност.

Филмът намира място и за хумор, без да омаловажава сериозността на темите, които поставя. Това му позволява да преминава през различни настроения, без да се превръща в непрекъснато назидание за любовта към родината.

Разбира се, че "Немигранти" има ясна симпатия към идеята да останеш и да опиташ да промениш средата около себе си. Но най-интересното в тази позиция е, че тя не изисква непременно да обявиш другия избор за грешен. Проблемът възниква най-често, когато хората срещу теб не уважават избора ти, независимо какъв е той.

Е, но в крайна сметка никой не може да реши вместо друг човек къде е неговото бъдеще. Но ако искаме да останем и мястото, което наричаме дом, да има по-добро бъдеще, някой трябва да бъде готов не само да говори за промяна, а и да участва в нея. 

Защо пък не? "Гадно е, ама си е нашето гадно."