Качихме се на вълшебното килимче и Аграба се оказа по-близо, отколкото очаквахме

"Аладин" е от онези спектакли, които... не са просто спектакли.

След него не ставаш просто от мястото си и си тръгваш. Излизаш от залата с музика в главата, с настроение, с желание веднага да запееш, да се върнеш и да попиташ "Ще има ли още?" и с онова рядко усещане, че току-що си гледал нещо наистина магическо. И ако си мислите, че продукцията на Държавна опера - Варна просто преразказва познатата история, не е така. Виждаме един истински сценичен празник - пищен, цветен, енергичен и заразителен.

Режисурата на Петко Бонев движи действието с лекота и замах. Нищо не увисва, нищо не натежава излишно, а историята върви така, че държи вниманието и на деца, и на възрастни. Репликите звучат на български, а песните остават в оригинал на английски със субтитри. Това решение ни прави повече от щастливи, защото запазва чара на музиката на Алън Менкен и усещаме изцяло емблематичните моменти като "A Whole New World", "Friend Like Me" и "Prince Ali".

Куп талантливи хора

Най-голямата сила на този спектакъл обаче е, че на сцената са събрани страшно много талантливи хора и това си личи от първата до последната минута. Няма усещане за случайно присъствие, няма роли, които просто да минават между другото. Напротив - всичко е изпълнено с живот, с енергия и с много сериозна работа.

В ролята на Аладин, Георги Георгиев е повече от убедителен, повече от скинтин, повече от принц. Влиза смело в главната роля с прекрасния си глас и танцови стъпки, със сценично присъствие и с онази лекота в играта, без която този образ просто не би проработил. Той успява да улови едновременно чара, уязвимостта и смелостта на любимия ни нешлифован диамант, а това прави образа жив, истински и много, много симпатичен.

Кристияна Атанасова като Жасмин носи на сцената грация, характер и много фино, но категорично присъствие. В нейната игра има не само изящество, а и онази вътрешна сила, която прави красивата принцеса с мъжки характер толкова обичан и запомнящ се персонаж. Свободолюбивата Жасмин е пресъздадена с усет, с мярка и с феноменален талант.

Стигаме до Джина. Любимият ни син симпатяга, пеещ, че "всички бихме искали приятел като него". Ах, колко е прав. Той е изигран от Калоян Николов, е абсолютна стихия. Истински шоумен, който буквално овладява сцената още с появата си. Това е роля, която лесно може да отиде в прекаляване, но тук всичко е улучено - хуморът, темпото, контактът с публиката, енергията. Калоян Николов не просто влиза в образа - той прави от него едно от най-силните и ярки присъствия в целия спектакъл.

Боян Стоянов като Яго е истинско попадение. Гласът му е невероятен, сценичното му присъствие е ярко, а адаптацията на персонажа е направена толкова добре, че Яго изобщо не остава в сянката на останалите. Има хитрост, има живец, има отлично усещане към образа и всичко това работи чудесно. И както и очакваме, като почитатели на анимацията, остроумната птица ни кара да се залеем от смях.

Боян Тодоров в ролята на Джафар успява да смрази залата в момента, в който проговори. Има тежест, има хладна заплаха, има онова тъмно присъствие, което прави злодея наистина силен. И ти става защо точно той е "лошият" в историята. И напълно го одобряваш.

Тихомир Трифонов като Султана също стои чудесно в цялата картина - с чар, с много добро сценично присъствие и с точен усет към ролята, разсмивайки публиката до захлас. А Нейчо Петров като Касим, Михаил Вълчев като Бабкак и Александър Иванов като Омар внасят още енергия, ритъм и живот в спектакъла. И ако си мислите, че те просто "запълват пространството", много се лъжете. Те участват много активно в изграждането на този богат и постоянно движещ се сценичен свят.

Елия Тодорова, която влиза в образите на Изир и Цветарката, се вписва много естествено и с хубаво присъствие, а Валерия Василенко като Манал и Розалия Желязова като Раджа също допринасят за плътността и пъстротата на представлението. Валентин Василев като принц Абдула и Иван Славов като Разул са част от онази добре сработена сценична машина, в която всеки знае мястото си и добавя нещо важно към общото въздействие.

Антоанела Петрова, която се появява като Мариша и Гадателката, също заслужава внимание, защото носи сценична енергия и ясно присъствие, а Изабела Павлова, Михаил Вълчев, Лев Караван, Милена Захариева, Розалия Желязкова и останалите участници в ансамбъла правят така, че на сцената непрекъснато да има живот, ритъм и движение. Точно това е едно от най-хубавите неща тук - усеща се ансамбъл. Истински ансамбъл. Не сбор от отделни хора, а общ организъм, в който всичко работи заедно.

И хореографията на Анна Пампулова има огромна заслуга за това. Тя е стегната, енергична, много добре премислена и впечатляваща със своя синхрон. На сцената има много движение, но няма хаос. Има много хора, но няма разпиляване. Напротив - всичко е подредено така, че да изглежда леко, естествено и ефектно.

Визуален шедьовър

Визуално спектакълът е истински разкош. Сценографията и костюмите на Ася Стоименова са брутални. Ама буквално. Богати, красиви, колоритни и достатъчно впечатляващи, за да те потопят веднага в приказния свят на историята. Художественото осветление на Валентин Андонов допълва тази атмосфера много силно, а 3D мапингът на Лора Руневска прави сценичните трансформации плавни, модерни и наистина впечатляващи. Ефектите не стоят самоцелно, а работят в синхрон с действието и го правят още по-въздействащо.

Музикална магия

И ако всичко това вече звучи като много - идва музиката и вдига още повече нивото. Оркестърът на Държавна опера - Варна е феноменален. Наистина феноменален. Под диригентството и с оркестрацията на Страцимир Павлов музиката не просто звучи - тя минава през теб. Има сила, има емоция, има размах и точно онова живо звучене, което те кара да настръхваш. Това е от онези мюзикъли, в които оркестърът не е фон, а туптящото сърце на целия спектакъл.

И точно затова прекрасния мюзикъл "Аладин" работи толкова добре. Защото всичко в него е на мястото си. Играта, гласовете, хореографията, синхронът, костюмите, ефектите, музиката. И най-вече - хората. Много талантливи хора, събрани в един спектакъл, който не просто впечатлява, а наистина увлича. Това е представление, от което излизаш зареден и усмихнат. И да - и пеещ...

"...Mister Aladdin, sir, what will your pleasure be? Let me take your order, jot it down. You ain't never had a friend like me..."