Маркус Шулц ни връща към своето уникално звучене

автор: Атанас Пеканов

Маркус Шулц (Markus Schulz) отдавна се е превърнал в емблематично име за електронната сцена и макар никога да не е бил много комерсиален, той е един от най-значимите артисти за феновете на тази музика.

По традиция всяка година той издава по една компилация, носеща името на някой град по света, в която се опитва да въплъти атмосферата на избраното място, както и да промотира някои от най-силните транс парчета според неговото усещане. След като ни заведе до Торонто (2009), Лас Вегас (2010) и дори до златна Прага (2011), през 2012 той ни пренася в града на ангелите – Лос Анджелис.

В последните години звученето на Маркус, както и на почти всички останали големи диджеи, се промени драстично, но докато при повечето това беше в посока на комерсиализацията, то немецът успя да се запази от тази тенденция и по-скоро тръгна към доста по-мрачно и тежко звучене.
Нежните му, красиви творби от преди 2-3 години като "Do You Dream и Not The Same" с времето започнаха да отстъпват на по-дълбок саунд като преработката на Perception от 2010, но най-вече минаха в съвсем ъндърграунд тъмно звучене през 2011.

Тогава Шулц издаде своя втори албум под псевдонима си Dakota – "Thoughts Become Things II", в което се очертаваха много брутално мрачните тракове Sinners, Sleepwalkers и Gypsy Room, които бяха сред най-големите транс постижения на 2011.

По същата линия върви и в новата си компилация, макар почти без авторски парчета. "Los Angeles `12" успява да предаде целия колорит на града, като се лута между по-спокойните, но натоварени с ежедневно напрежение тракове, на фона на които се чуват традиционните за ЛА полицейски сирени например, и по-тъмните, напълно в стила на нощния живот на калифорнийският метрополис парчета като невероятното "Fortuna на Beat Service" и най-завладяващото от албума – "Dark Harbour" на Nifra.

Вокалите се появяват много рядко в този проект, само в няколко парчета като "Million Miles To Run" на Wellenrausch и "Follow Me" на Ercola и Annie. Малко странно е парчето "Quantum Mechanics" на Styller, което очевидно е някаква странна смес от няколко вече издадени парчета, но най-много напомня на една от големите класики на Маркус "Do You Dream".

Имаме и някои тракове, които вече сериозно бяха въртени и от Армин Ван Бюрен, като "Shamballa" на Erick Strong и Dart Rayne, която може спокойно да се бори за достоен наследник на "Sinners" за титлата най-мрачно парче на годината.

Но налице са и наистина отпускащи, доста по-леко звучащи тракове, с транс звученето отпреди 3-4 години като "Hyperfocus" на Mark Otten или "City Of Angels". Единственото парче на самия Шулц е "Bolandish" и е типично мрачно, като трябва да се отдаде почит за желанието на немеца да отдели голяма част от компилацията на напълно нови лица на сцената.

Като цяло "Los Angeles `12" е напълно задължителен албум за всеки, който се интересува от транс сцената. Компилацията има доста дълбокото и тежко звучене на Маркус Шулц от последната година, но именно това я прави гениална, защото едва ли някой друг освен него може да събере най-добрия подобен саунд в един микс от 27 трака, които непрекъснато преливат един в друг и не ти позволяват да се откъснеш от магията на музиката.