Невероятно силен албум от един от титаните на dnb сцената

автор: Атанас Пеканов

Няма фен  на електронната музика, който в  последните две години да не е усетил невероятната ударна вълна, с която  dnb и дъбстепът завладяха сцената и се превърнаха в новата мода дори в световен мащаб като много от диждеите от останалите стилове вече редовно използват подобно звучене за да разнообразят и обогатят своя традиционен саунд.

Тази тенденция ни донесе новите огромни звезди на тази музика като Nero – британското дуо, които превзеха MTV и обикновените радиостанции със своите магнетични тракове. На фона на цялата тази мания обаче за съжаление някои от старите класици на dnb звученето като че ли не получиха достатъчно внимание.

Един от тях е High Contrast, който от години ни носи някои от най-значимите изпълнения в този стил, а сега с чисто новия си албум "The Agony & The Ecstasy" той доказва за пореден път защо е толкова велик.

По-масовото звучене на dnb-а в последните месеци не е подминало и уелсеца и в новия му албум не очаквайте само парчета подобни на старите му творби. Комерсиализацията не прощава и още в началото на есента се появи най-дискутираното парче от албума – "The First Note Is Silent", което е съвместно с Underworld и Тиесто.

И докато High Contrast и култовата британска група Underworld вече работиха веднъж успешно по страхотното парче "Scribble", то името на световния топ диджей Тиесто не се понрави на много от dnb феновете. За тяхно успокоение обаче присъствието на холандеца е сведено по-скоро до неговото име, а типично за него звучене не се открива в този иначе брилянтен трак, който се превърна в предвестник на задаващия се албум.

През януари пък излезе и едноименният, втори сингъл от "The Agony & The Ecstasy", който беше също толкова брилянтен, но отново звучеше доста по-комерсиално от традиционното за High Contrast, но най-вероятно, защото и той като "The First Note Is Silent" беше предназначен да промотира албума сред по-голяма аудитория и се сдоби със също така добър клип за музикалните телевизии.

Не си мислете обаче, че The Agony & The Ecstasy е разводнен комерсиален албум, защото той е далеч от това. Да, още няколко парчета имат малко по-леко звучене, но и те са страхотни. Kато например "Wish You Were Here" и "The Only Way There" с безупречните вокали на Selah Corbin, която изпълнява и "The Agony & The Ecstasy".

Underworld също се включват в още едно парче – "Two Hundred & Thirty Eight Days", което напълно очаквано с оглед на техните способности е доста въздействащо. Не може да не отбележим и някои направо запленяващо добри парчета като инструментала "The Road Goes On Forever", който грабва от първата секунда с мечтателното си и лесно за възприемане звучене и е най-надъхващият трак от проекта.

А също така и прочувственото "Not Waving", "But Drowning с Lung & Jessy Allen", което е невероятно дълбоко и доказва, че dnb музиката може да даде големи творби на света. В това меко и лирично парче, може би най-качественото от албума, се доказва огромната класа на уелсеца като продуцент, а вокалите впечатляват и завладяват. Похвалното е, че останалите парчета от албума въобще не са пълнеж и за всяко от тях може да се каже по някоя добра дума.

Определено  този албум е една страхотна новина за dnb сцената, която по принцип не се слави с множество или с много популярни албуми. Тенденцията да се издават албуми обаче, която завладя електронната сцена напоследък, явно е спазена и тук и то по много качествен начин.