Нов албум от класик на транс сцената

автор: Атанас Пеканов

Името на Фери Корстен отдавна е станало нарицателно за успешен диджей в световен мащаб, въпреки че от няколко  години той като че ли изгуби част от своята мейнстрийм популярност. На която  се радваше в началото на десетилетието с тогава невероятно известните си хитове.

Фери Корстен успя да блесне на световната музикална сцена преди около 10 години, когато за първи път започна да се говори много за холандските транс диджеи като него, Тиесто и Армин, с които той твори някои от първите си хитове. След това идват звездните мигове с големите парчета като Punk, Rock Your Body Rock, It`s Time и разбира се вездесъщото Holding On.

Той продължава да радва феновете си с още хитове като Fire и Radiocrash и своето радиошоу Corsten`s Countdown, но в последните години, за разлика от своите стари приятели Тиесто и Армин, не тръгна толкова силно по пътя на комерсиализацията, а по-скоро запази предишното си звучене.

С последния си албум "Twice In A Blue Moon" от 2008 и ремиксираната му версия той така и не успя да постигне предишните си успехи, затова пък си гарантира много верни фенове и доказа, че ще се придържа към своето звучене.

Сега с  новия си албум "WKND", Фери показва какво е успяло да го изстреля по върховете. 14-те парчета са чудесна смесица от най-добрите качества на холандеца като продуцент и разкриват богатството на неговия стил като се лутат между типични вокални транс изпълнения, с каквито е наситена дискографията му, и тотално запленяващи парти хитове, които докарват публиката до екстаз.

Въвеждащото парче "A Day Without Rain" с вокалите на Ellie Lawson със сигурност напомня за "Holding On" с красотата и прекрасното спокойствие, които носи, и ни връща във времето, когато именно това звучене се беше превърнало във водещо за цялата електронна сцена.

Подобни изпълнения с женски вокали има в изобилие в албума – както може би прекалено мудното "Not Coming Down", така и доста по-приятното "Live Forever", а и спиращото дъха "Walk On Air", пленяващо със своята мелодичност.

Старият вокален транс обаче не е най-впечатляващото в "WKND". Определено интструменталните парчета, които се превърнаха в специалитет на Фери в последните три години, са централни за този проект. Разбира се, първо ще споменем вече превърналите се в парти химнове "Feel It" и "Brute", която е в тандем с Армин.

Подобно бъдеще може да очаква и другите завладяващи след първите слушания инструментални тракове като "Don`t Be Afraid" и безумно доброто "Take Me".

В албума има и три не толкова сполучливи парчета – "Ain`t No Stoppin`", "Love Will" и "Check It Out", които очевидно са целяли малко по-комерсиално звучене, но резултатът е неподходящ за този проект и особено в сравнение с доста силните останали парчета.

Въпреки това оценката за "WKND" като цяло е силно положителна. Истина е, че в днешно време сцената доста се промени и предишното звучене се приема трудно, но Фери Корстен вече е доказал неведнъж, че знае какво прави и за пореден път ни носи страхотни творби, които се надяваме да не останат напълно непризнати.