Перфектен транс с Dash Berlin

Трансът определено вече не е в пиковия си период, в който се намираше допреди две години. Стилът нямаше особено силна 2011 и много от феновете останаха разочаровани. Транс изпълнители и парчета определено има предостатъчно, а популярността му не е спаднала, като за това свидетелстват всяка година хилядите, посещаващи култовите юбилейни партита A State Of Trance, както и участията на титаните Above & Beyond, Маркус Шулц и Гарет Емъри.

Въпреки това нивото не е същото както преди, дори водещите тракове не успяват да достигнат старите хитове, а звученето е доста еднотипно. Въпреки това обаче 2012 започна повече от обнадеждаващо за сцената.

Армин Ван Бюрен и Маркус пуснаха своите много силни компилации, а доста приятен албум дойде от Фери Корстън (Ferry Corsten).

Един още по-силен албум се появи наскоро и дава поводи за оптимизъм.

Dash Berlin изгря през 2007 година с "Till The Sky Falls Down", а холандецът се намести по-сериозно на сцената през 2009 и 2010, когато създаде тоталните хитове "Waiting" и "Man On The Run". Трябва да се отбележи, че освен Jeffrey Sutorius, който е главното лице на проекта, в създаването на музиката често участват още двама продуценти – Eelke Kalberg и Sebastian Molijn.

Албумът #musicislife, типично за транс артист, не ни изненадва по никакъв начин. Това обаче не е в никакъв случай лошо, защото Dash Berlin успява да създаде напълно достоен наследник на първия си албум "The New Daylight", благодарение на който той успя да дебютира под номер 15 в класацията на DJ Mag преди две години, а днес да е N8 в света.

Проектът започва с вече добре известното и любимо "Better Half Of Me" с Jonathan Mendelsohn, което се популяризира през 2011 с успешния си видеоклип. Следва "Disarm Yourself" получило стабилно въртене от мнозина транс диджеи през 2011 с прекрасните вокали на Emma Hewitt, която в последните години е може би най-успешната транс вокалистка и се опитва да измести Nadia Ali от тази позиция.

В албума тя участва и в "Like Spinning Plates", което също носи магнетичното чувство на нейните изпълнения. Както подобава за един толкова отявлен представител на вокалния транс, почти всички тракове са придружени от женски вокали, като Dash Berlin e поканил дори Shanokee, която е по-известна с hardstyle изпълненията си с Brennan Heart.

Малко познат факт е обаче, че Dash Berlin има и други два пседвонима – Jeff Bounce и Toxic, с които е пускал hardstyle, jumpstyle и hardcore на мащабни събития като Dominator и Raving Nightmare. Затова включването на вокалистката не е напълно изненадващо.

Chris Madin се включва за да защити мъжката чест, като вокалистът звучи доста приятно в траковете "Fool for Life" и особено "Silence In Your Heart", който има потенциала да стане хит.

Бижуто на албума обаче, на фона на целия вокален транс, си остава инструментала "Apollo Road" заедно с легендарния ATB, който може да прерасне в едно от най-значимите транс парчета на последните 5 години, ако продължава да се промотира добре и особено ако звучи по-често на големи събития.

То носи от така силната зареждаща енергия на по-старото и малко по-мрачно транс звучене, което главно Шулц все още запазва на сцената.

Другият инструментал идва в партньорство с новото откритие на миналата година – Shogun, и се казва "Callisto", като само малко му липсва да получи пълната оценка, защото звучи леко незавършено, но също може да се хареса на публиката.

Албумът #musicislife по никакъв начин не се разминава с очакванията и най-вероятно няма да е изненада за никой транс почитател. Dash Berlin се ориентира по своето стандартно звучене и носи абсолютно точното продължение на първия си албум. Въпросът е само дали новите парчета, подобни по звучене на старите, ще успеят да се превърнат в такива масови хитове.