Държавата на кебапчийските котета

Онзи ден сутринта не бързах заникъде и реших да изгледам утринните телевизионни блокове.

Като хиляди зрители в този момент смятах гласове, проценти, евентуални коалиции и т.н.

В един момент обаче започнах да си правя друга сметка – сигурно бях единственият.

Сметката колко от хората на екрана добавят нещо към брутния вътрешен продукт или само преразпределят парите, събрани от хората, които произвеждат.

На екрана се сменяха само лица, които „теглят”, а не добавят.

Превключвах каналите – едно и също: политици на държавна субсидия, политолози и социолози, които са вторични преразпредители, журналисти...Да не кажа лоша дума за журналистите, но голяма част от тях всъщност живеят като функция на първичните преразпредители.

По едно време се вгледах в обявения списък на очакваните събития за деня: конференции и пресконференции, кръгли маси, форуми, спорт...

В деня, който ни очакваше, още хиляди българи – основно столичани, разбира се, щяха да ни занимават със себе си, щяха слушат, прозявайки се, доклади и изявления, в повечето от които се говори открито или по-прикрито се намеква как още някакви готови пари трябва да сменят посоката си.

Дайте ни пари! – викат всички. Защото страната загива, ако няма политика, ако няма изкуство, ако няма наука, ако няма олимпийски медали.

Само че тези, дето трябва да се изгърбят още повече, за да произведат тези пари, в тази част на деня едва ли гледат телевизия, те вече бачкат.Бачкат, за да може Волен Сидеров да обикаля от студио в студио и да обяснява, как ще им вдигне заплатите, бачкат, за да имаме един бронзов медал повече на следващите олимпийски игри, бачкат, за да може да се класираме на финала на Евровизия, бачкат, за да може професор Вучков да издаде нова книга в издателстството на БАН

По едно време по погрешка попаднах на чалгаджийския канал „Планета”. Хвърлих едно око с интелектуално отвращение към силиконовите певачки, но...Но неочаквано осъзнах, че те са единствените, които не ни бъркат в джобовете. Техните пари не са от бюджета – хората доброволно си ги дават. Единствено тук пазарната икономика беше победила.

Да вземем пример от чалгата! И Митьо Пайнера – премиер!

Ако искаме да се оправи България.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.