Безсърдечни сме заради първични страхове

Безсърдечни сме, тъй като отхвърляме социалното познание и осланяме преценките си първично на друг тип по-нисше, показва изследване на американски учени от университетите Дюк и Принстън.

За да стигнат до заключението, че при безмилостните типове не се активира отделът за социално познание в мозъка, те подлагат на магнитно-ядрен резонанс мозъчната дейност на 119 студенти, докато гледат снимки на четири групи хора.

Студентите трябвало да реагират по очаквания начин на различните изображения, според сюжета им. Така, както се очаква при вида на хубава колежка или национален герой да се изпита гордост, завист при образа на успяла жена в бизнеса или богаташ, то е нормално при зърването на немощен старец или жена-инвалид – да се изпита съжаление, а при това на наркоман – дори отвращение, поясняват изследователите.

Те задълбочават наблюденията си, като провокират младежите да си представят живота на хората от снимките. Студентите трябвало и да търсят приликите в персонажите и да определят интелекта на всеки, след което да обосноват вижданията си.

След това доброволците отново гледат снимки, а учените наблюдават активните зони в мозъка.

"Има случаи, когато поради липса на познание ние не можем да предположим интелектуалното равнище на събеседника си или отказваме вътрешно да го приемем за пълноценна и пълноправна на нас личност. От тук идва и стигматизацията.", обяснява д-р Ласана Харис от катедрата по психология и неврология на Университета Дюк пред изданието Zeitschrift für Psychologie по повод факта, че при някои зоната за социалното познание в мозъка не се активизира при вида на мизерстващи хора.

Под социално познание възприемаме по-висша степен на човешките възприятия, придобити опита ни да живеем в общество. То е неделима част от развитието поведението на човека в хода на еволюцията му.

Преди време друк научен екип откри, че при наблюдение или мисли за други лица се наблюдава повишена активност в една определена част в мозъка, същата, която се отнася за социалното познание.

Тя обаче не винаги се „включва“, споделя д-р Харис. При наблюдение на хора с асоциално поведение, например, тази зона се прескача и се проявяват други участъци - зоната, участваща във формирането на чувството за отвращение, отговарящите за концентрацията и контрола.

„От днешна гледна точка този процес на дехуманизация е непонятен за нас“, казва д-р Харис и допълва, че тепърва екипът й ще работи в тази насока да се разбере сложността му.

Подобни проучвания можете да намерите в рубриката "Емоционално здраве" в Puls.bg.