Лечебен масаж: Кога да прибегнем до него?

Масажът съществува още от дълбока древност. В намерени древни книги са описани похвати за прилагане на масаж при различни болестни състояния. Самата дума идва от гръцката дума – masso- означаваща стискам, мачкам с ръце. В древен Египет се е прилагал масаж на различни части от тялото, съчетан с използването на масажни  масла.

 

Още Хипократ в своите трудове обяснява лечебното действие на масажите и значението им за стимулиране на физиологичните процеси. По-нататъшното развитие е в древен Рим, където в римските бани се прилагал масаж с цел тонизиране и подготовка за спортни упражнения. Редица тогавашни лекари описват в своите трудове похвати, които днес се прилагат в класическия масаж.

 

Основните типове масажи са три вида – лечебен, спортен и хигиенен. Към спортния масаж спадат възстановителният, тренировъчният, предстартов и други, към хигиенния – тонизиращ, козметичен и самомасаж. Лечебният масаж бива няколко вида според обработваната част от тялото – точков, частичен, общ, локален, сегментарен и според спецификата на прилаганите похвати - класически, рефлекторен, апаратен (вибро-, хидро-, вакуум масаж) и древноизточни масажи (зонален на стъпала, шиацу, акупресура и други).

 

Класическият масаж е най-често прилаганият масаж. Той оказва нервнорефлекторно, хуморално и локално въздействие. Нервнорефлекторното действие се изразява в дразнене на кожни рецептори, които изпращат сигнали до главния мозък и съответно по обратен ред до съответните органи и системи. Хуморалното действие се изразява в активиране синтеза на ацетилхолин, тъканни хормони, витамин Д, хистаминоподобни вещества и други. От своя страна те оказват влияние върху нервната и кръвоносната система. 

 

Локалното въздействие се получава още в началото на масажа – премахване на отоци, обезболяване, релаксиране, увеличаване обема на мускулатурата, подобряване тургора на кожата и други.