Кишинев - градът, в който виното обединява Гьоринг, Георги Първанов, Гагарин и Путин

Какво свързва Гурбангули Бердимухамедов, Георги Първанов, Горан Брегович и Юрий Гагарин?  И четиримата са пили вино в една от най-големите винарски изби в света, а последният дори е прекалил малко. 

Столицата на Молдова, Кишинев, може и да не идва веднага на ум, когато се чудим коя туристическа дестинация да посетим при следващото си пътуване. Страната остава вплетена в геополитически битки между Русия и Европа, често влизайки в новините с политически спорове, нахлуване на дронове от Русия или заради заставането срещу руското влияние. 

Кишинев обаче си заслужава да се посети. Градът изненадва с модерна архитектура, съчетана с бруталистичните сгради, останали от Съветското минало на страната. 

Позицията на Молдова като една от най-бедните държави в Европа създава грешно първо впечатление у чужденците, което се разсейва още с първите стъпки из Кишинев. Хората по улиците са модерно облечени, автопаркът е дори по-нов и от този в България, лъскавите витрини са пълни с всякакви стоки, а от кафене в кокетно кафене в парка звучи класическа музика.  

Улиците са изненадващо чисти, но това се дължи и на строги правила. Добре е да знаете, че ако решите да изпушите цигара с чаша вино пред заведението, в което сте седнали, това може и да ви коства солидните 150 евро. 

Молдова може и да е една от най-бедните държави в Европа, но е една от големите сили, когато говорим за производството на вино. Именно от там ще започнат първите ни стъпки в посещението на молдовската столица. 

Страната има 7000-годишна традиция във винопроизводството, отличаваща се с богати, плътни червени вина, ароматни бели вина и, разбира се, шампанско. Около 5% от територията на Молдова е заета от лозя, а 90% от произведените вина се изнасят. 

А ако решите да разгледате Кишинев, едно от задължителните места, което трябва да посетите е втората най-голяма винарна в света - Cricova.  

Всъщност, за работещите там Cricova е най-голямата винарна в света. Рекордът се държи от Mileștii Mici, но според екскурзоводите макар Mileștii Mici да има по-дълги тунели, Cricova използва повече от капацитета на своите за съхранение на вината си. 

Интересното в Cricova е, че не е просто винарна, а място, на което може да поемем на пътешествие във времето. Тъмни тайни, вкусно вино и много политика са погребани заедно в 100-километровия винен лабиринт, на около 80 метра под морското равнище.

Винарната е създадена с указ на Сталин през 1952 г., когато Молдова е една от републиките на Съветския съюз.  И така, от
съветско време, досега, всички важни официални делегации, които са посещавали Молдова, са били водени в Cricova, за да дегустират вина. 

Пътешествието в Cricova започва на малко влакче, събиращо около 20 души, което умело препуска през дългите тунели. През това време екскурзоводите разказват за историята на бившата солна мина, за винопроизводството на Молдова и за проблемите, които ембаргото на Русия срещу молдовските вина, наложено през 2013 г., е създало за индустрията.

Едно от по-интересните места е залата, в която се съхраняват бутилките с пенливо вино. Екскурзоводът разказва, че шампанското се филтрира на два пъти, а процесът е дълъг и сложен. На всеки два дни всяка бутилка трябва да се завърта на 45 градуса. По време на въртенето се променя и ъгълът на бутилката, така че утайките и примесите се стичат към краищата. Едва след това ще имаме бистро, вкусно пенливо вино.

Тази маневра по завъртане на бутилката в Cricova се извършва ръчно от пет жени. Всеки ден те завъртат до 35 000 бутилки.

Но да се върнем на винената дипломация. В дълбоките тунели има зала, в която висят портретите на всички лидери и известни личности, пили вино в Cricova. България също е оставила своята следа в лицето на Георги Първанов. 

На стената висят още портретите на Володимир Зеленски, Ангела Меркел, Джо Байдън, Александър Лукашенко, Ердоган и много други. Навярно бихте предположили, че и портретът на Владимир Путин е окачен на стената, предвид голямото влияние, което Русия е имала, и всъщност продължава да има, над Молдова. Но ще стигнем и до там. 

Винарната разполага с цял сектор, посветен на така наречените частни колекции на бивши и настоящи лидери на държави или кралски семейства.

Германският канцлер Ангела Меркел, бившият вицепрезидент на САЩ Джо Байдън, президентът на Беларус Александър Лукашенко, украинският президент Петро Порошенко и румънският кралски дом имат свои частни колекции, които се съхраняват в Cricova. Най-голямата колекция някога е била на Владимир Путин. 

През 2002 година Путин празнува 50-годишният си юбилей именно в Cricova. От тогава той има своя собствена колекция вина там. По време на посещението си през март 2017 г. в Москва, проруският президент на Молдова Игор Додон искал да изпрати политическо послание за приятелство на Путин и му донесъл десетки бутилки от колекцията на Путин в Cricova.

Развеселеният Путин се пошегувал с Додон, според журналист от "Комсомолская правда", казвайки: 

"Донесъл си това като подарък? Та то вече е мое!“

Войната в Украйна обаче променя нещата. През 2025 г. колекцията на Путин е скрита в тъмен ъгъл, където никой не може да я види. 

“След като Русия нахлу в Украйна получихме много въпроси, на които не можехме да отговорим, като “защо той все още е тук“, каза директорът на винарната Сорин Масло пред The ​​New York Times. 

Бутилките все още не са унищожени. Вместо това, те са преместени в тъмна, запечатана зона на винарната, така че “никой да не се налага да се занимава с него”, добавя Масло.

Но докато винената колекция на Путин е скрита, то друга огромна колекция на изключително спорен исторически персонаж представлява голяма гордост за Cricova. 

Основната атракция в сектора на частните колекции принадлежащи на скандалния помощник на Адолф Хитлер - Херман Гьоринг.

Когато Червената армия превзема Берлин през 1945 г., съветските войници залавят и луксозната и екстравагантна колекция от стоки, конфискувани като плячка от Гьоринг. Сред тях е и неговата специална колекция от вина, която е донесена в Москва като част от военните трофеи.

Първоначално колекцията, открадната от Берлин, е съдържала 3000 бутилки. Първоначално тези вина са били откарани в Москва, където са били почти изпити. Останките от винената колекция на Гьоринг са били разделени през 1947 г. между Грузия и Молдова. Тези две републики са били избрани за получатели, като най-престижните в бившия Съветски съюз по отношение на техните вина.

Историята разказва, че бутилките вино на Гьоринг първоначално са били произведени за Великден през 1902 г. в Йерусалим. 

Според легендата през 1964 г., когато тогавашният съветски лидер Никита Хрушчов посетил Cricova с американски милионер, последният искал да купи само една от бутилките за 100 000 щатски долара в брой – плюс четири Кадилака. Офертата била отхвърлена мигновено.

На стената с портретите има и друг руснак, оставил своите следи в Cricova… и писмо. 

Една от любимите истории на екскурзоводите във винарната е как Юрий Гагарин така се отнесъл в пиенето на червено вино, че се изгубил в тунелите на Cricova. Той прекарал там два дни, “тествайки” много вина, а според легендата е трябвало да бъде изнесен от тунелите, тъй като е бил вече в безсъзнание, когато е открит. 

Гагарин все пак оставя няколко думи след себе си в писмо, което винарната гордо показва до негов по-голям портрет. Ето какво гласи то: 

В тези изби има голямо изобилие от прекрасно вино. Дори и най-претенциозният човек ще намери тук вино по свой вкус.

Пожелавам ви да напълните съществуващите пещери с изобилие от медали за отлични вина. Ако няма достатъчно метал на Земята, метал ще бъде доставен от Луната и други планети.

Много благодаря на земеделските работници и винопроизводителите за вашата благородна работа.

Гагарин 18/09/1966

Разбира се, екскурзоводите няма как да не отбележат с усмивка:

"Той намери пътя си в космоса, но се изгуби в Cricova."

Но нека се върнем на повърхността и в Кишинев

От руската и съветската епоха, румънския междувоенен период до борбите за независимост и демокрация след 1991 г. – са очевидни във всеки ъгъл на молдовската столица. 

Централната жп гара е проектирана в руско-имперски стил, а влаковете, пристигащи от съседна Румъния, трябва да спират на границата и да сменят колелата си, за да паснат на по-големите съветски коловози – защото Русия искала да проверява влаковете, влизащи в страната им. Молдовската група Zdob şi Zdub дори посвети песен на влака на приятелството (prietenia) от Букурещ до Кишинев, с румънско-молдовски текст:

 „Изглежда като едно, но r две / И заедно, и поотделно / Има ли две? Или само една част?”

На централната улица на Кишинев, булевард "Щефан чел Маре си Сфант" (кръстен на бившия княз на Молдова, Стефан Велики), повечето сгради са построени от германски военнопленници след съветската окупация през Втората световна война. По време на конфликта много от тях са разрушени, или от отстъпващите съветски сили, или от съветските бомбардировки.

На юг от Стефан Велики, улиците са прави, в руско-имперски стил. Тук се намират неокласическите византийски катедрали "Свети Теодор" и "Свети Пантелеймон", както и Националният художествен музей, който е реставриран от румънското правителство и който има постоянни колекции от местни средновековни и модерни произведения на изкуството, както и временни изложби. От двете страни на езерото Валя Морилор и парка Дендрариум, еврейските и арменските гробища са доказателство за мултикултурната история на Кишинев, помрачена от погромите през 1903 г.

В един от големите и красиви паркове на града има и българска следа. Построен край голямо езеро, паркът Валеа Морилор е дело на местната младежка организация на комунистическата партия през 50-те години на миналия век. Някога е била любимата зона за отдих на Кишинев. През 2006 г. обаче нарастващото замърсяване на езерото е убило всички риби.

Кишинев е пресушил езерото, за да го почисти, но след това е останал без пари. Години наред то е било просто пустош. Наскоро езерото Валеа Морилор най-накрая е възвърнато в предишната си слава. 

На входа на парка все още има малки съветски мозайки по сградите. А в далечния му край, скрит от посетителите, се издига паметник на Ленин, Карл Маркс и Георги Димитров. Той се намира встрани от утъпканите пътеки и онези, които много искат да го посетят, ще трябва да се изкачат през отвор в оградата, за да го намерят.

Първоначално статуята е построена през 1949 г. и е била разположена пред Правителствената сграда, но през 1991 г. , предвид обтегнатите отношения между Молдова и Русия, а и с осъзнаването на историята, местните не обичат да говорят за паметника. Ако ги попиташ за посока, те бързо отминават и пренебрежително казват “ей там”. 

Белезите, оставени от съветската бруталистична архитектура, са почти навсякъде. Най-впечатляващата сграда в този стил е циркът. Застанал пред нея оставаш безмълвен от огромната й, сложна структура. Но мястото е виждало и по-добри дни. 

Циркът е открит през 1981 г. с капацитет за около 2000 души. Затворен е за реновиране през 2004 година със средства, отпуснати от Европейския съюз. На тази реновация и до момента не е завършена, а мястото е напълно затворено за посетители. 

Друга огромна, бруталистична сграда, която си заслужава да се види, е Президентския дворец. Построен между 1984 и 1987 г. от Юрий Туманян, Аркадий Залтман и Виктор Яворски, той се намира на мястото на немска лутеранска църква от 19-ти век.

Тази сграда има доста богата история: Декларацията за независимост на Молдова е подписана тук на 27 август 1991 г. След обявяването на независимостта на страната, тя става официална резиденция на молдовския президент през 2001 г. Историята ѝ е била свидетел на моменти на напрежение, като например през 2009 г., когато е била опустошена по време на протести. За щастие, тя е преживявала и периоди на обновление: с подкрепата на турското правителство, тя е отворена отново през 2018 г. след значителни реставрационни работи, поръчани от тогавашния президент Додон. Този дворец не е просто правителствена сграда, а място, което разказва истории за промяна и адаптация, подчертавайки способността на страната да се развива, като същевременно запазва живи историческите си корени.

Парламентът на Молдова пък е построен във формата на отворена книга. Първоначално построена за Комунистическата партия на МССР, по-късно става дом на Върховния съвет, трансформирайки се в парламента на независима Молдова през 1991 г.

Кишинев си има и своя Триумфална арка. Тя е символ на града и е трудно да се пропусне. Арката заема своето гордо място близо до парка"„Стефан дел Маре" и катедралата "Рождество Христово". Тя е паметник на победата на Руската империя над османците през 1830 г.

Атмосферата на града се подхранва от жените, които продават своите стоки, като зеленчуци, плодове, терлички, рано сутрин по улиците на центъра на Кишинев. За някои обаче гледката не е толкова умилителна, тъй като може и да се тълкува като напомняне за факта, че страната все пак остава най-бедната в Европа. И все пак в останалата част на града също има големи пазари, които могат да бъдат посетени през целия ден и откъдето може да се купят различни продукти домашно производство. 

Изключително топлещи душата са вечерните събирания на млади и стари хора в парка "Стефан Велики", които обикновено танцуват под звуците на молдовски хора, както и модерна румънска и руска музика. 

Кишинев със сигурност не предлага пищността и блясъка на големите европейски столици и градове като Рим, Париж, Будапеща. Но въпреки че Кишинев вероятно никога няма да се превърне в една от големите туристически дестинации в Европа, столицата на Молдова е изключително интересно място. За тези, които искат да посетят нещо съвсем различно от средностатистическата европейска столица и са готови да изследват дестинация извън утъпканите пътеки, Кишинев със сигурност няма да разочарова.

Още кадри от Кишинев разгледайте в галерията ни:

Снимки: Нели Христова

1 / 42