Защо терапевтът ви не може да бъде ваш приятел?

Срещате се с терапевта си веднъж седмично в продължение месеци или дори години. Споделяте с него/ нея някои от най-дълбоките си безпокойства и притеснения. Споделяте и своите триумфи и радости. Тя/ той ви подкрепя, слуша ви внимателно и се опитва да успокои болката ви.

Естествено е да видите такъв човек като приятел понякога. Има резон в това, че искате да излезете с него на кафе или да обядвате; или пък да го поканите на семейна сватба/ рожден ден.

Защо не можете обаче да превърнете отношенията си с терапевта в приятелство?

Всъщност, има наистина добри причини, поради които терапевтът не може да бъде ваш приятел и в същото време да бъде вашият терапевт. Терапевтичните взаимоотношения са различни по дизайн от приятелските. Съществена разлика е, че професионалните граници са налице и трябва да останат така.

Значението на ясни, дефинирани граници

Границата в консултирането е много подобна на граница на Земята. Това е ред, който и двете страни признават. Това е ред, който показва къде започва и свършва връзката. Тази граница отделя терапевта от другите хора в живота ви.

Различните модели за терапия и различните дисциплини имат различни идеи за това, какво се затваря между границите, пише Psychcentral. Именно по тази причина различните терапевти действат според обучението си и собствените си идеи. Някои ви предлагат чай, а други не. Някои терапевти завършват сесиите с прегръдка, а други дори не се ръкуват.

Но независимо от спецификата, терапевтите като цяло приемат, че определените граници осигуряват безопасност както за клиента, така и за терапевта, като ясно установяват структура на връзката помежду им, която е последователна, надеждна и предвидима. Целта е да се гарантира, че това, което се случва на сесията, е в полза на клиента, а не на терапевтите.

Прегръдките физическият контакт между терапевт и неговия пациент като цяло не са добра идея. През 70-те и 80-те това предизвика объркване. В опит да се излезе от строгостта на класическия фройдистки анализ, някои училища на терапията се застъпиха за това, че терапевтът трябва да бъде "човешки" и да осигурява прегръдки.

Текущите изследвания са установили, че прегръдките или други прояви на привързаност между терапевт и клиент замъгляват смисъла на връзката.

В друга ситуация, ако терапевтът използва властта си над клиента, за да задоволи собствените си сексуални, финансови или лични нужди, това е нарушение на границата.

Важно е да признаем, че терапевтите могат да бъдат приятелски настроени и подкрепящи, но не и приятели.

Да, вашият терапевт трябва да бъде мил, състрадателен и разбирателен. Но не бива да използва часа с вас, за да се справя със собствените си чувства, проблеми, успехи и неуспехи.

Терапевтичните отношения не са приятелство. Това е професионална връзка. Вие плащате за услуги. Терапевтът върши работа за вас, за която е платено. Не позволявайте опитът от другата страна и средствата от ваша да останат неоползотворени.